Кишикава-сан беше говорил много меко, почти като на себе си, докато вървяха бавно в падащия здрач. Монологът имаше качеството на урок от любещ учител към своенравен ученик; и Николай беше слушал много внимателно, с наведена глава. След минута две мълчание Кишикава-сан се засмя леко и плесна с ръце.
— Достатъчно с това! Съветите помагат само на този, който ги дава, и то до такава степен, че да облекчи съвестта си. В края на краищата ти ще постъпиш така, както съдбата и произходът ти продиктуват, и моят съвет ще повлияе на бъдещето ти толкова, колкото би повлиял на течението падналият в реката вишнев цвят. В действителност, има нещо друго, за което бих искал да говоря с тебе, и аз го избягвах, като говорех безразборно за култури, цивилизации и бъдеще — неща дълбоки и мъгляви, зад които можех да се скрия.
Те продължиха да се разхождат в нощта, а от вечерния бриз цветовете се сипеха като гъст розов сняг и покриваха раменете и главите им. В края на пътя те достигнаха до един мост и се спряха върху него, за да погледат слабо фосфоресциращата пяна, там където водата се завихреше около камъните. Генералът пое дълбоко въздух и го изпусна продължително през стиснатите си устни, като постигна психическо съсредоточаване.
— Това е нашият последен разговор, Нико. Прехвърлен съм в Манчукуо8. Очакваме руснаците да ни атакуват, когато станем толкова слаби, че за тях да няма риск. Малко вероятно е щабни офицери да оцелеят в плен при комунистите. Много от тях възнамеряват да извършат сепуко, вместо да изживеят позора на победения. Аз възнамерявам да сторя същото, но не за да избегна безчестието. Участието в тази война ме омърси така, че дори и със сепуко не бих могъл да се пречистя — както и всеки друг войник. Но дори и да няма очистване от греховете, в това действие има поне… достойнство. Взех това решение през последните три дни, докато се разхождахме под вишневите дървета. Седмица преди това не се чувствах свободен да се спася от унижението заради дъщеря ми и внука ми. Но сега самите обстоятелства ме освободиха. Мъчно ми е, че трябва да те оставя на произвола на съдбата, Нико, защото ти си ми като син. Но… — Кишикава-сан въздъхна дълбоко. — Но… аз не мога да измисля начин как да те защитя. Един дискредитиран, предал се стар войник не би ти бил от полза. Ти не си нито японец, нито европеец. Съмнявам се някой изобщо да може да те защити. И тъй като не мога да ти помогна оставайки, аз се чувствам свободен да напусна. Можеш ли да ме разбереш, Нико? Ще ми разрешиш ли да те напусна?