Николай така и не получи своите десет долара. Задачата да прекара един ордер за плащане без карта за самоличност, се оказа непосилна дори и за мис Гудбоди с нейния двадесетгодишен опит с бюрокрацията. Но тя успя да представи Николай на ръководителя на службата за преводи и само след седмица той вече работеше по осем часа на ден, превеждайки документи или седейки на безкрайни конференции, повтаряйки на два или три езика претрупани и предпазливи изявления, които съответните упълномощени си позволяваха да кажат. Той научи, че в дипломацията основната функция на комуникацията беше да говориш нищо незначещи неща.
Отношенията му с мис Гудбоди бяха приятелски и любезни. Веднага след като бе имал възможност, въпреки нейните протести, той й върна парите, които му беше заела за дрехи и тоалетни принадлежности, и настоя да внася своя дял в домакинството. Той не я харесваше достатъчно, за да се чувства задължен към нея. Това не означаваше, че изобщо не я харесваше — тя не беше от тези хора, които човек не можеше да харесва. Но не възбуждаше у него никакви силни чувства. Понякога прекалената й загриженост ставаше досадна, но тя така се стараеше, макар и несръчно, да бъде внимателна и беше така трогателна в сексуалната им връзка, че Николай изпитваше някаква привързаност към нея, като към някой тромав галеник.
По време на съжителството им Николай страдаше само от един значителен проблем. Поради голямата консумация на местни продукти почти всички западни хора имаха лош дъх. Докато преодолее това, Николай трудно успяваше да достигне до кулминационна точка. Тъй като нямаше опит в секса, мис Гудбоди приемаше, че това е нещо нормално. Поощрена от връзката си с него, тя се впусна в няколко краткотрайни флирта, след като се завърна в Съединените щати, но всичките се оказаха разочарования. Накрая стана „голяма дама“ в Женското движение.
Не можеше да се каже, че Николай не изпита известно облекчение, след като изпрати мис Гудбоди до кораба, който щеше да я отведе вкъщи. Веднага след това той се премести от служебния й апартамент в една къща в северозападно Токио, в района Асакуса, където, в този твърде старомоден квартал, можеше да живее с ненатрапчива елегантност — почти шибуми — и да има работа със западните си колеги само за около четиридесет часа на седмица. През тези четиридесет часа той изкарваше прехраната си и си осигуряваше едно сравнително високо ниво по японските стандарти поради сравнително високата си заплата и най-вече, поради достъпа си до американски стоки от магазините за военно снабдяване. Защото сега Николай беше притежател на най-важната човешка придобивка: документи за самоличност. Това беше постигнато с малко намигвания и тайни споразумения между мис Гудбоди и нейни приятели от паспортната служба. Николай имаше една карта, която го представяше като американски цивилен служител, и друга — с руска самоличност. В случай, че американската военна полиция решеше да го провери, той щеше да представи картата с руска самоличност, а на всички други любопитни щеше да представи американските си документи. Взаимоотношенията между руснаците и американците се основаваха на недоверие и взаимен страх и те избягваха намеса в проблеми касаещи двете националности, така както човек, решил да обере банка, би избягвал неправилно пресичане на улицата.
През следващата година животът и работата на Николай претърпяха развитие. Понякога, когато работата го налагаше, го викаха в криптографския отдел на Сфинкс/ ФЕ, преди още тази разузнавателна организация да бъде погълната от ненаситното ЦРУ. При един случай се оказа невъзможно да се преведе едно разшифровано съобщение на английски, тъй като при шифроването на руски се бяха получили някакви безсмислици. Николай поиска да види оригиналната шифрограма. Използвайки детската си склонност към чистата математика, способността си да измисля абстрактни пермутации, развила се още повече след обучението му на Го, както и познанията си на шест езика, Николай успя да открие грешките и я дешифрира относително лесно. Той откри, че оригиналното съобщение е било кодирано грешно от някой, използващ надут, старомоден руски, с подреждане на думите както в китайския, поради което съобщението беше объркало сложните разшифровъчни машини на Сфинкс/ ФЕ. Николай познаваше китайци, които говореха зле научения руски по този начин, така че като намери веднъж ключа, той лесно разшифрова съдържанието. Но това беше достатъчно, за да порази чиновническия манталитет в криптографската служба, и той беше обявен за „момче чудо“ — а повечето от тях го смятаха наистина все още за момче.