За пещернячество стана дума един ден, когато всички се бяха събрали под нагънатия метален покрив на един навес, ядейки от метални кутии ориза и рибата, които бяха дажбата на японските работници. Трима от бившите студенти бяха запалени пещерняци или, по-скоро, са били преди последната година на война и хаос. Те говореха за удоволствието и трудността на експедициите в планината и се оплакваха от липсата на пари, за да могат отново да започнат. Николай вече беше от дълго време в града и усещаше как шумът и претовареността го разяждаха. Той се намеси в разговора и попита какво оборудване е необходимо. Оказа се, че изискванията им са минимални, но въпреки това недостижими с оскъдните заплати, които получаваха. Николай им предложи да осигури всичко необходимо, ако го вземат със себе си и го научат. Предложението беше прието с ентусиазъм и две седмици по-късно четиримата прекараха края на седмицата в планината, обикаляйки пещерите през деня и нощувайки в евтини планински хижи, където изпиха прекалено много саке и говориха до късно през нощта по всички житейски въпроси, както само млади мъже могат да правят.
След първия час, прекаран под земята, Николай разбра, че това беше спортът за него. Тялото му, гъвкаво и жилаво, изглеждаше създадено да се промъква през тесни места. Бързото и точно изчисление на начина и риска съответстваше на умствената му тренировка, която беше постигнал с Го. Привличаше го опиянението от опасността. Той никога не би се катерил по планините, защото публичното перчене противоречеше на чувството му за шибуми. Но моментите на риск и смелост в пещерите бяха нещо лично, мълчаливо и незабележимо, и даваха едно усещане на примитивен животински страх. При вертикалното катерене съществуваше възбудата и страхът от падане и знанието, че падането ще бъде в черната празнота отдолу. В пещерите беше непрекъснато студено и влажно, една реална опасност за пещерняка, тъй като повечето от инцидентите и смъртните случаи се дължаха на измръзване. Съществуваше още ужасът от тъмнината, от безкрайната чернота, постоянната мисъл, че можеш да се загубиш. Внезапни наводнения можеха да напълнят тесните пещери само за минути. Освен това непрекъснато съзнаваш, че над тебе има хиляди тонове скали, които могат един ден да послушат гравитацията и да се сринат.
Това беше идеалният спорт за Николай.
Той намираше опасностите особено привлекателни и вълнуващи. Доставяше му удоволствие да обуздава с ума и физическата си сръчност най-примитивните страхове на животното в него: страхът от тъмнината, от падането, от удавяне, от самотата, от това, че може завинаги да се загуби, от тоновете скална маса над него. Най-сигурният съюзник на пещерняка е логиката и точното планиране. Най-големият враг са въображението и паниката. За пещерняка е по-лесно да е страхливец, отколкото да бъде смел, тъй като работи сам, без да го виждат, да го критикуват или хвалят. Николай се радваше на враговете, които срещаше, и на собствената арена, на която ги посрещаше. Беше очарован от идеята, че повечето от враговете бяха вътре в него, а победите никой не можеше да забележи.
Освен това съществуваше невероятното преживяване, когато излизаше от пещерата. Ежедневните неща придобиваха стойност след часовете, прекарани под земята, особено ако бе имало опасност и победа. Сладкият въздух се поемаше на дълбоки вдишвания. Чаша горчив чай беше нещо, с което си стопляш ръцете, нещо, което доставяше удоволствие на очите със своя богат цвят, нещо, което миришеше прекрасно. Небето беше забележително синьо, тревата необичайно зелена. Прекрасно беше приятелят да те потупа по гърба. Прекрасно беше да чуеш човешки гласове. Всичко беше като ново и трябваше да се опита.
За Николай първият час след излизане от пещерата беше почти равностоен на живота, който познаваше по време на мистичните прехвърляния. За този кратък час, през който предметите и преживяванията идваха на мястото си, той се чувстваше като едно цяло с жълтата слънчева светлина и нежната трева.
Четиримата отиваха в планината всеки свободен уикенд и въпреки че екипировката им и аматьорският им клас ги ограничаваха в средни по трудност според международния клас пещери, преживяването всеки път беше едно изпитание на тяхната воля и умение, последвано от нощи на приятелство, разговори, саке, и мръсни вицове. По-късно в живота си Николай спечели известност с участието си в значими подземни експедиции, но въпреки това тези излети останаха ненадминати с удоволствието, което му бяха доставяли.