Генерал Кишикава беше изпратен в Токио от руснаците, за да бъде съден като военнопрестъпник от клас А.
ВАШИНГТОН
Водени от мис Суивън, четиримата мъже влязоха в асансьора и мълчаливо я наблюдаваха, докато поставяше магнитно кодираната карта в процепа, означен като „Етаж 16“. Арабският специализант по терористични акции с кодово име Хаман загуби равновесие, когато противно на очакванията асансьорът се спусна бързо в недрата на сградата. Той се блъсна в мис Суивън, която леко изписка.
— Извинете, мадам. Аз предполагах, че посоката от първия към шестнадесетия етаж ще е нагоре. Би трябвало да е така, математически погледнато, но…
Едно смръщване от страна на по-висшестоящия представител на ОПЕК го накара да млъкне и той насочи вниманието си към опънатия врат на мис Суивън.
Представителят на ОПЕК (с кодово име мистър Ейбъл) се чувстваше неудобно от глупостите, които дърдореше сънародникът му. Трето поколение възпитаник на Оксфорд, със семейство, което от дълги години се ползваше от културните привилегии на общуване с англичаните, мистър Ейбъл изпитваше презрение към това парвеню, син на козар, който сигурно се бе натъкнал на нефт, когато прекалено усърдно бе забивал колчето за палатката си.
Още повече го беше раздразнило това повикване, защото беше прекъснало една интимна среща и сега трябваше да се занимава с някакъв неясен проблем, забъркан без съмнение поради некомпетентността на сънародника му и на тези обесници от ЦРУ. И наистина, ако повикването не беше дошло от шефа на компанията-майка, той нямаше да му обърне внимание, тъй като в момента на прекъсване се наслаждаваше на най-очарователен и възбуждащ разговор с един прекрасен млад мъж, син на американски сенатор.
Отговаряйки на студеното презрение на представителя на ОПЕК, заместник-пълномощникът беше застанал по-назад в асансьора, опитвайки се да изглежда заангажиран с по-важни неща от тази дреболия.
От своя страна и Дарил Стар се опитваше да изглежда незаинтересован, като подрънкваше монетите в джоба си и си подсвиркваше.
Асансьорът спря и мис Суивън постави втора магнитна карта, за да отвори вратата. Козарят използва възможността да я потупа по задника. Тя трепна и се отдръпна.
Ах, помисли си той. Една скромна жена. Сигурно е девствена. Още по-добре. Девствеността беше нещо важно за арабите, които се опасяваха от сравнение — и то съвсем основателно.
Дарил Стар съвсем открито, а заместник-пълномощникът прикрито, се огледаха наоколо, тъй като никой от тях не беше посещавал „Шестнадесетия етаж“ на тяхната сграда. Мистър Ейбъл се ръкува кратко с Даймънд и веднага запита:
— За какво е всичко това? Не ми е приятно да ме викате по този начин, особено във вечер, когато съм имал запланувано нещо друго.
— Ще ви стане още по-неприятно, когато ви обясня — каза Даймънд. Той се обърна към Стар. — Седнете. Искам да узнаете степента на провала ви в Рим.
Стар повдигна рамене, показвайки безразличие, и се плъзна на един пластмасов стол до масата за конференции с нейната стъклена повърхност за прожектиране на компютърни данни. Козарят се възхищаваше на гледката през панорамния прозорец.
— Мистър Хаман? — каза Даймънд.
Носът на арабина докосна стъклото, докато наблюдаваше светлините на колите, придвижващи се бавно покрай паметника на Вашингтон — същите коли, които винаги пълзят долу по авенюто точно по това време на нощта.
— Мистър Хаман? — повтори Даймънд.
— Какво? А, да! Винаги забравям това кодово име, което са ми дали. Колко глупаво от моя страна!
— Сядайте — каза унило Даймънд.
— Извинете?
— Сядайте! Усмихвайки се притеснено, арабинът се присъедини към Стар, а Даймънд посочи на представителя на ОПЕК мястото начело на масата. Самият той седна на ортопедичния, въртящ се стол на подиума.
— Кажете ми, мистър Ейбъл, какво ви е известно за проведеното тази сутрин нападение на Външни линии в Рим?
— Почти нищо. Не се обременявам с тактически подробности. Моята задача е икономическата стратегия. — Той издуха една въображаема прашинка от острия ръб на панталона си.
Даймънд кимна рязко.
— Никой от нас не би трябвало да се занимава с такъв вид работа, но глупостта на вашите хора и некомпетентността на моите налага…
— Почакайте за минута — започна заместник-пълномощникът.