— …Налага да вземем в свои ръце тази работа. Ще ви запозная набързо, така че да знаете с какво разполагаме дотук. Мис Суивън, моля, водете си бележки. — Даймънд погледна остро към заместник-пълномощника. — Защо стърчите още?
С присвити устни и разширени ноздри пълномощникът каза:
— Може би чакам да ми наредите да седна, така както наредихте на останалите.
— Много добре. — Даймънд погледна уморено. — Седнете.
С вид на победител, пълномощникът седна до Стар.
Фалшивият и обвинителен тон на Даймънд никак не допадаше на мистър Ейбъл. Те бяха работили заедно по много проекти и проблеми и изпитваха известно взаимно уважение, базиращо се не на приятелство, а на реална оценка на качествата на другия. Тяхна задача беше да представят силите, стоящи зад тях във всички полулегални и дипломатически взаимоотношения между арабските производители на петрол и компанията-майка, чиито интереси бяха взаимно свързани, въпреки че доверието между тях беше само в границите на взаимната печалба. Нациите, представяни от мистър Ейбъл, бяха могъщи, независимо от ограничените възможности на техните хора. Индустриалният свят много необмислено си беше позволил да стане зависим от арабския петрол, въпреки че знаеше, че източникът е ограничен. Това беше и целта на примитивните нации, които съзнаваха, че са галеници на технологичния свят само защото тъй необходимият нефт се беше оказал под техните скали и пясък. Преди да се види дъното на кладенеца, те се опитваха да превърнат този нефт и съпътстващата го политическа мощ в по-трайни източници на богатство. Затова купуваха земя по целия свят, изкупуваха фирми, проникваха в банковите системи и упражняваха финансов контрол над политически фигури в целия западен свят. Те имаха известни предимства за осъществяването на всичко това. Първо, можеха да маневрират бързо, тъй като не бяха обременени от силни демократични системи. Второ, западните политици бяха корумпирани и на тяхно разположение. Трето, по-голямата част от западните хора бяха алчни, мързеливи, не се тревожеха за историята, принудени да живеят под угрозата от атомна война, в навечерието на деня на Страшния съд, което ги караше да се интересуват само за удобството и просперитета си.
Групата от енергийни компании, съставляващи компанията-майка, би могла да разкъса изнудваческата хватка на арабите по всяко време. Суровият нефт не струваше нищо, преди да се преработи, и те самите контролираха всички съоръжения за съхранение и разпространение. Но тяхната дългосрочна цел беше да вземат под свой контрол всички източници на енергия: атомна, слънчева, геотермична, твърди горива. Една от страните на тяхната симбиоза беше, че ОПЕК се използваше от компанията-майка да създава недостиг на гориво, когато тя искаше да прекара газопровод през тундрата или да блокира по-голямата част от правителствените инвестиции за изследване на слънчевата енергия. От своя страна и компанията-майка служеше по много начини на страните от ОПЕК. Едно от важните неща беше да упражни политически натиск по време на петролното ембарго и да попречи на западните страни да предприемат необходимите мерки за окупиране на земята и освобождаване на нефта за благото на целия свят. За да се направи това, се изискваше много по-голяма риторична гъвкавост, отколкото можеха да предположат арабите, защото в същото време компанията-майка провеждаше една огромна пропаганда, за да накара масите да повярват, че тя иска да направи Америка независима от вноса на чуждестранен нефт. Тя се опитваше да хвърля прах в очите на обществото, за да не забелязва експлоатацията на остарели горива, застрашаващите човечеството атомни отпадъци, замърсяването на моретата със сондажи по бреговете, небрежното поддържане на танкерите, пренасящи нефт.
Компанията-майка и силите от ОПЕК преминаваха през един деликатен период; тя се опитваше да превърне своя монопол над нефта в хегемония над всички други енергийни източници, така че мощта и печалбата й да не изчезнат с изчерпването на световните залежи от нефт; другите водеха усилена борба да превърнат своето нефтено богатство в промишлена и териториална собственост в целия свят. За да облекчат пътя си през този труден и уязвим период, те дадоха неограничена власт на Даймънд и Ейбъл да се справят с трите най-опасни пречки за техния успех: погрешните усилия на Организацията за освобождение на Палестина да участва в арабските домогвания; безмозъчната намеса на ЦРУ и неговия орган НСС; борбата на Израел за оцеляване.
Накратко, мистър Даймънд трябваше да контролира ЦРУ и чрез международната сила на компанията-майка — действията на западните страни; а мистър Ейбъл имаше за задача да държи на линия отделните арабски страни. Последното беше доста трудно, тъй като тези сили сами по себе си представляваха една смесица от средновековна диктатура и хаотичен военен социализъм.