— А това не стана?
— Не, не стана. Тези двама мъже тук на масата бяха отговорни за операцията, въпреки че арабинът е по-скоро на специализация. С една много мокра и публична акция те успяха да унищожат двама от членовете на групата на Щерн — заедно със седем от присъстващите наоколо. Но един член на групата, момиче на име Ханна Щерн, племенница на починалия водач, им се е измъкнало.
Мистър Ейбъл въздъхна и затвори очи. Никога ли нищо не вървеше както трябва в тази страна с тромаво правителство? Кога ще разберат, че светът вече е в след-демокрационен период?
— Искате да кажете, че една млада жена е успяла да се измъкне? Това сигурно не е чак толкова сериозно. Не мога да си представя, че една жена ще отиде сама в Лондон и с голи ръце ще убие шестима професионалисти терористи, които имат не само вашата и моята защита, но също и тази на МИ-5 и МИ-611! Това направо е абсурдно.
Би могло да бъде абсурдно. Но мис Щерн не е отишла в Лондон. Ние сме съвсем сигурни, че тя е отишла във Франция. Ние също така сме сигурни, че тя сега е, или ще бъде скоро, във връзка с Николай Хел — един мъж с бледоморава карта, който е напълно способен да се измъкне от вашите хора, и от моите, и от англичаните, за да унищожи черните септемврийци и да се върне за обедния си ангажимент.
Мистър Ейбъл погледна въпросително Даймънд.
— Това, което забелязвам в гласа ви, възхищение ли е?
— Не! Не бих го нарекъл възхищение. Но Хел е човек, който не трябва да Се пренебрегва. Ще ви запозная с миналото му, така че сами ще можете да прецените какви мерки ще трябва да вземем, за да предотвратим това. — Даймънд се обърна към първия помощник, който седеше незабележим до пулта. — Пусни разпечатката на Хел.
Когато Дебелака започна да подава своите прозаични данни, Даймънд бързо ги запозна с биографичните подробности за Николай Хел до момента, в който научил, че генерал Кишикава ще бъде изправен пред съд като военнопрестъпник.
ЯПОНИЯ
Николай поиска отпуска, за да посвети изцяло времето и енергията си на откриването на генерала. Последвалата седмица се оказа кошмарна. Една отчаяна борба със слабо придвижване срещу гъбестата, но непроницаема бариера от бюрократична инертност, недоверие между отделните националности, мерки за сигурност, субективна незаинтересованост. Усилията, които положи чрез японското правителство се оказаха безплодни. Системата беше статична и некоректна — елементи на чуждестранната демокрация, присадени върху японската склонност към презастраховане и споделяне на ръководството, създадена така, че да намали до минимум отговорността на отделния човек.
След това Николай се обърна към Военното министерство и с упоритост успя да възстанови парче по парче част от мозайката, която беше довела до ареста на генерала. Правейки обаче това, той изцяло се разкри, а за човек, живеещ с подправени документи за самоличност и без защитата на една официална националност, това беше особено опасно.
Резултатите от седмицата, прекарана в допитване и настояване пред най-различни инстанции, бяха доста нищожни. Николай научи, че Кишикава-сан е бил доведен пред Комисията за военни престъпления от руснаците, които щяха да заведат делото срещу него, и че в момента генералът е задържан в затвора Сугамо. Той разбра, че защитата ще бъде поета от един американски офицер адвокат. Той обсипа този човек с писма и телефонни обаждания и най-после успя да получи разрешение за една половинчасова среща в ранната сутрин.
Николай стана преди зазоряване и тръгна с един претъпкан трамвай към района Иотсуя. Влажно и сиво небе беше надвиснало над него, когато мина по моста Акебо-нобаши, Мостът на зората, под който се беше свило заплашителното туловище на казармите Ичигая, станали символ на нечовешката машина на западното правосъдие.
Четвърт час преседя на една дървена пейка пред кабинета на адвоката. Най-накрая една преуморена и в лошо настроение секретарка го въведе в кабинета на капитан Томас. Без да вдига поглед от документа, който преглеждаше, капитанът му посочи един стол. Чак когато приключи с преглеждането и написа някаква забележка отстрани на полето, капитанът вдигна поглед.
— Да? — Тонът му беше по-скоро уморен, отколкото рязък. Той беше лично отговорен за защитата на шест обвинени във военни престъпления, а трябваше да работи с ограничен персонал и източници за разлика от огромната машина и организациите, които бяха на разположение на обвинението. За свое собствено нещастие капитан Томас имаше едно идеалистично разбиране за справедливостта на англо-саксонските закони и така се вживяваше, че умора, отчаяние и горчив фатализъм прозираха във всяка негова дума и жест. Той не желаеше нищо повече освен да види края на тази бъркотия и да се върне към цивилния си живот и към своята малка адвокатска практика във Вермонт.