Двама нови пазачи дойдоха да пазят Николай, докато останалите отидоха да докладват на началниците си, опитвайки се да представят случая така, че те да изглеждат невинни, а другите — некомпетентни и коварни.
Когато сержантът от военната полиция се върна, го придружаваха трима други от същата националност. Нямаше японци, нямаше руснаци. С Николай щяха да се заемат американците.
В мрачна тишина Николай беше претърсен и съблечен, след което го облякоха в същата груба усмирителна риза, която носеше генералът. Отведоха го бос и с оковани на гърба ръце в една гола стая за разпит от другата страна на коридора, където го настаниха на метален стол, занитен за пода.
За да укроти въображението си, Николай се съсредоточи върху една партия, играна на състезание между майстори на Го, игра, която беше запаметил като част от обучението му при Отаке-сан. Той си припомни разположението на камъните и започна да играе ту едната, ту другата страна, като преценяваше заплетените места. Значителното усилие, което наложи на паметта и на концентрацията си, му помогна да се разграничи от чуждия, хаотичен свят около себе си.
Зад вратата се чуха гласове, след това звук от отключване и трима мъже влязоха в стаята. Единият беше сержантът от военната полиция, който методично бе почиствал зъбите си, когато Кишикава-сан умря. Вторият беше един плещест мъж в цивилни дрехи, чиито свински очички имаха нервния поглед на повърхностна интелигентност, примесена с материалистична безчувственост, който често можеше да се види у политици, филмови продуценти и търговци на коли. Третият, с пагони на майор на раменете, беше изправен, силен мъж, с безцветни широки устни и провиснали долни клепачи. Точно той седна на стола срещу Николай, цивилният широкоплещест мъж застана зад него, а сержантът се изправи близо до вратата.
— Аз съм майор Реймънд. — Офицерът се усмихна. Гласът му звучеше някак плоско, един метален, челюстен звук, характерен за определени области, но с придобито облагородяване. Глас, който човек свързва с говорителките по радиото.
В момента, в който те се появиха, Николай точно беше стигнал до един ход, в който имаше елемент на неуки, ловка реакция на предишния ход на противника. Преди да вдигне поглед, той се концентрира върху дъската, за да запомни разположението и да може да се върне по-късно отново към играта. Чак след това погледна с безизразните си зелени очи към лицето на майора.
— Какво казахте?
— Аз съм майор Даймънд, от службата за разузнаване.
— О-о? — Незаинтересоваността на Николай не беше престорена.
Майорът отвори дипломатическото си куфарче и извади три напечатани листа, закрепени заедно.
— Ако само подпишете това признание, ще приключим бързо с всичко.
Николай погледна към документите.
— Не съм сигурен, че искам да подпиша каквото и да е.
— Даймънд присви раздразнено устни.
— Отричате, че сте убили генерал Кишикава?
— Нищо не отричам. Помогнах на своя приятел да се освободи от… — Николай се прекъсна. Какъв смисъл имаше да обяснява на този човек нещо, което неговата меркантилна култура не би могла да възприеме? — Майоре, не виждам никакъв смисъл да продължаваме този разговор.
Майор Даймънд погледна към едрия мъж зад стола на Николай, който се наведе напред и каза:
— Слушай, ще направиш по-добре, ако подпишеш признанието. Знаем всичко за твоята дейност в полза на червените.
Николай не си направи труда да погледне към него.
— Нима искаш да ни кажеш, че не си бил във връзка с полковник Горбатов? — настоя цивилният.
Николай пое дълбоко въздух и не отговори. Беше прекалено сложно да обяснява, а и нямаше никакво значение дали ще разберат или не.
Цивилният хвана Николай за рамото.
— Загазил си здравата, момче! По-добре подпиши тези документи или…
Майор Даймънд се намръщи и поклати рязко глава. Цивилният отпусна хватката си. Майорът постави ръце на коленете си и с безпокойство и съжаление се наведе към Николай.
— Нека се опитам да ти обясня всичко. Предполагам, че точно сега си объркан и това е напълно естествено. На нас ни е известно, че зад убийството на генерал Кишикава стоят руснаците. Ще ти призная, че не знаем защо. Това е едно от нещата, за което искаме да ни помогнеш. Ще ми разрешиш да бъда напълно откровен с тебе. Знаем, че от известно време работиш за руснаците. Знаем, че са те внедрили с подправени документи в най-чувствителното място на Сфинкс/ФЕ. У тебе беше намерена освен американската и руска карта за самоличност. Знаем също, че майка ти е била комунистка, а бащата ти нацист; че по време на войната си бил в Япония; и че контактите ти включват военни от японското правителство. Един от тях е бил Кишикава. — Майор Даймънд поклати глава и се облегна. — Както виждаш знаем доста работи за тебе. И се опасявам, че всичко е твърде изобличаващо. Това имаше предвид колегата ми, като ти каза, че здравата си загазил. Може би ще мога да ти помогна… ако се съгласиш да ни съдействаш. Какво ще кажеш?