Николай докосна с пръст сцепената си вежда.
— Не бяха вашите пазачи, сър. Повечето от раните ми са вследствие на разпита, проведен от американците.
— Повечето от тях? А останалите?
Николай погледна към пода и се прокашля. Гласът му беше стържещ и слаб, а точно сега трябваше да бъде разговорлив и убедителен. Той си обеща, че повече няма да допусне да отвиква да използва гласа си поради липса на събеседник.
— Да, повечето. Останалите… Трябва да призная, че аз самият си причиних някои сам. В отчаянието си блъсках главата си в стената. Беше глупаво и ме е срам, че го направих, но нищо друго не занимаваше съзнанието ми… — Той позволи на гласа си да прекъсне, като продължаваше да гледа пода.
Мистър Хирата се почувства обезпокоен от мисълта да се занимава със самоубийства, още повече, че до пенсиониране не му оставаше много. Той обеща, че ще направи каквото може и си тръгна много разтревожен от голямото за всеки общински служител притеснение: необходимостта да вземе самостоятелно решение.
Два дни по-късно, когато се върна от двадесетте минути, прекарани на чист въздух, Николай намери на леглото си един пакет, обвит с хартия. Той съдържаше три стари книги, които миришеха на плесен, един пакет с петдесет листа и бутилка западно мастило, както и една евтина, но нова писалка.
След като разгледа книгите, Николай изпадна в униние. Те бяха безполезни. Мистър Хирата беше отишъл в една книжарница за книги от втора ръка и беше купил (със свои собствени пари, за да избегне административните усложнения и официални запитвания, които най-вероятно щяха да доведат до забрана) трите най-евтини книги, които беше намерил. Без да разбира никакъв друг език освен японски, но знаейки от досието на Николай, че говори френски, мистър Хирата купи това, което предполагаше, че са френски книги, от купчина, която беше част от библиотеката на един мисионер, конфискувана по време на войната. Свещеникът беше баск и такива бяха и книгите. Всичките бяха отпечатани преди 1920 г., едната беше описание на живота на баските, написано за деца, изпъстрено с оферти от провинциалния живот. Въпреки че книгата беше на френски, тя нямаше някаква стойност за Николай. Втората книга беше малко томче с баскски поговорки, притчи и народни приказки, написани на баскски върху лявата страна на страницата и на френски върху дясната страна. Третата беше един френско-баскски речник, съставен през 1898 година от един свещеник, който с надут и дълъг предговор се опитваше да идентифицира изучаването на баскския език с проява на благочестие и смирение.
Николай захвърли книгите и клекна в ъгъла, който си беше определил за медитация. Беше допуснал грешката да се надява и сега плащаше с разочарование. Започна да плаче горчиво, силни ридания излизаха неконтролируемо от гърлото му. Той се премести към ъгъла с тоалетната, така че пазачът да не може да види това пречупване. Беше изненадан и изплашен, като разбра колко близо до повърхността беше ужасното отчаяние, независимо от факта, че си беше наложил да живее с действителността, и да избягва всички мисли за миналото и бъдещето. Чувствайки се изхабен и изпразнен от сълзите, той изпадна в медитация и след като се успокои реши да обмисли всичко отново.
Въпрос: защо така отчаяно се беше надявал на тези книги, че беше допуснал да стане толкова уязвим към болката от разочарованието? Отговор: без да го признава пред себе си, беше забелязал, че интелектът му, обогатен от тренировките на Го, имаше нещо общо с един постояннотоков двигател, който, оставен да работи без товар, щеше да започне да работи все по-бързо и по-бързо, докато изгори. Затова беше свел живота си до рутина и затова прекарваше повече от необходимото в приятна медитация. Нямаше с кого да поговори и избягваше да мисли. Съзнателно се налагаше да не използва мозъка си от страх, че ще се отдаде на паника и отчаяние в тази самотна килия. Затова така здраво се беше вкопчил в идеята да има книги и хартия, защото страхотно се нуждаеше от компанията и заниманието, което те щяха да му донесат.
И това бяха тези книги? Детски приказки за пътешествия; едно тънко томче с народни мъдрости; и един речник, съставен от един превзет благочестив свещеник!
И повечето от тях на баскски, един език, за който Николай почти нищо не знаеше — най-древният език в Европа, без да има нещо общо с другите езици по света, употребяван единствено от баскското население, с тяхното по-особено кръвообращение и черепно оформление… Николай продължаваше да клечи неподвижно, опитвайки се да се справи с проблема. Имаше само един отговор: трябваше да използва тези книги. С тях би могъл да научи баскски. Все пак имаше доста повече отколкото е имало на Розетския камък15; той имаше превод на два езика и речник. Мозъкът му беше тренирай от абстрактната геометрия на Го. Беше работил като шифровчик. Щеше да конструира баскската граматика. И щеше да опресни познанията си и по другите езици.
15
Древен камък, открит край село Розета, Франция, на който е имало надпис на три различни езика, единият от които неизвестен дотогава. Френският учен Шамполион, излизайки от предположението, че надписът е един и същ и на трите езика, успя да разчете непознатите йероглифи и да състави езика, използувайки надписите на другите два, единият от които е бил старогръцки. — Б. пр.