Когато се върна обратно в килията той продължи да размишлява върху тази дарба. Откъде беше дошла? За какво можеше да се употреби? Доколкото можеше да си спомни, тя очевидно беше развила през последната година в затвора. И така бавно се беше оформяла, че той не можеше да си спомни кога се е появила. От известно време насам той знаеше без да се замисля върху това кога пазачите приближаваха и дали е ниският с очи като стена, или е другият, който прилича на полинезиец. И още щом се събудеше, знаеше кой от доверените затворници щеше да му донесе закуската.
Но дали бе имало такива случаи и преди затвора? Да. Да, спомни си той. Винаги бяха съществували скромни, атрофирани сигнали от сетивата му. Още като дете той знаеше веднага след като влезеше в къщата, дали е празна или има някой. Дори и в тишината той разбираше, когато майка му си спомняше или забравяше за някое негово задължение. Във всяка стая, в която влизаше, той усещаше останалия от скорошен спор или любене заряд във въздуха. Но беше приемал всичко това като нещо обичайно. В известна степен беше прав. Много деца и някои възрастни усещат понякога такива вибриращи, недоловими сигнали с остатъците от тяхната система за присъствие, но обикновено го обясняват с понятия като „настроение“, „напрегнатост“, „интуиция“. Единственото необичайно нещо при Николай беше, че той винаги беше обръщал внимание на тези съобщения.
Таза паравъзприемчивост се беше проявила силно по време на заниманията му с пещернячество, но тогава той не й беше обърнал внимание. При особени условия, като абсолютна тъмнина, нарастващ страх, изключителни физически усилия, примитивната мощ на централната мозъчна кора на Николай се включваше в сетивната му верига. Дълбоко под земята, с тонове скали над него, в заплетен лабиринт, с пулсиращи от усилието слепоочия, той трябваше само да затвори очи (за да прекъсне системата за зрително възприятие) и да използва това шесто чувство, за да каже, с непоклатима точност в коя посока има проход и в коя скали. Неговите приятели отначало се шегуваха с „догадките“ му. Една нощ, докато седяха пред входа на една пещера, която бяха обходили през деня, разговорът се завъртя около необичайната възможност на Николай да се ориентира. Един млад мъж изказа предположение, че без да го съзнава Николай разчита едно неуловимо ехо от своето дишане и от триенето на краката си и най-вероятно различната миризма на подземния въздух, и от тези леки, но не и тайнствени сигнали, той успява да изгради своите „догадки“. Николай нямаше нищо против да възприеме това обяснение. В действителност това не го засягаше силно.
Един от групата, който изучаваше английски за да получи по-добра работа в окупационните сили, удари Николай по рамото и изръмжа:
— Добри са тези западняци в ориентирането.16
А друг, едно жилаво момче с маймунско лице, който беше смешникът на групата каза, че изобщо не е странно това, че Николай вижда в тъмното. Та той самият е човек на мрака.
Тонът на това изказване показваше, шегата, но след него около огъня настана за няколко секунди тишина, докато се опитваха да разгадаят смисъла на тази засукана игрословица, която беше нещо типично за хумора на маймунското лице. Когато разбраха смисъла им, се разнесоха викове за пощада, а едно от момчетата замери с шапката си нахалния смешник.17
Николай посвети ден и половина на новото усещане и откри някои неща за естеството му. На първо място, това не беше просто сетиво като чуването и виждането. По добро сравнение можеше да се направи с усещането за допир, тази сложна група от реакции, които включват чувствителност към горещина и натиск, главоболие и гадене, усещането в асансьора за издигане и падане, управлението на равновесието чрез течността в средното ухо — всичко, което малко неточно се слага под общ знаменател „допир“. При шестото чувство съществуват две точни класификации на реакции — качествена и количествена — и две големи подразделения за контрол, пасивно и активен. Количествената страна се занимава с по-простите неща като разстояние и посока на одушевения или неодушевения обект. Николай скоро разбра, че обхватът на приемане при случай на неодушевен обект — книга, камък, замечтан човек, беше доста ограничен. Присъствието на такъв обект може да се регистрира на не повече от четири — пет метра. След това сигналите ставаха твърде слаби, за да се доловят. Обаче, ако Николай се концентрираше върху обекта и изградеше един силов мост, разстоянието можеше да се увеличи приблизително два пъти. Ако обектът беше човек (или в някои случаи животно), който мислеше за Николай и изпращаше свои сигнали, разстоянието можеше да се увеличи още два пъти. Втората страна беше качествената, но тя ставаше осезаема само когато се отнасяше за човешки същества.
16
Игра на думи. На английски начинът на изписване на ориентиране и ориенталец е подобен. — Б. пр.
17
Игрословицата е почти като пример на второкурсник изучаващ Шекспир. Японците произнасят името на Николай Хел като Нико Херу. Но на английски името се произнася като думата hell, означаваща ад, пъкъл. — Б. а.