Николай не само можеше да отчете разстоянието до даден излъчващ източник, но можеше със съответните вибрации на собствените си чувства да долови качеството на излъчването: приятелско, неприятелско, заплашително, любвеобилно, озадачено, ядосано, страстно. Тъй като цялата система се възбуждаше от централната мозъчна кора, най-добре се възприемаха примитивните емоции: страх, омраза, страст.
След като откри тези малки особености на своята дарба, Николай се върна към ученето си и към упражненията, които поддържаха знанията на езици. Той съзнаваше, че докато беше в затвора, от тази му дарба едва ли щеше да има голяма полза, освен да отгатва кой го посещава. Нямаше как да предположи, че през следващите години тази негова способност щеше да му помогне не само да стане един от най-добрите изследователи на пещери, но щеше да му служи едновременно като оръжие и като защита в призванието му на професионален унищожител на международни терористи.
ЧАСТ ВТОРА
Сабаки — опит за измъкване от опасна ситуация по бърз и ефикасен начин
ВАШИНГТОН
Мистър Даймънд вдигна поглед от прожектирания материал и каза на първия помощник:
— Добре, прекъсни тук и скочи напред във времето. Дай ни сканиране на неговата контра терористична дейност от момента, в който е напуснал затвора, до днес.
— Да, сър. Ще ми отнеме само една минута да нулирам. С помощта на Дебелака и първия помощник Даймънд беше запознал гостите си с общите факти от живота на Николай Хел до средата на затворничеството му, като от време на време подчертаваше или вмъкваше някоя подробност от собствената си памет. Запознаването с тази информация беше отнело само двадесет и две минути, тъй като Дебелака имаше известни ограничения за запаметяване на случки и факти; мотивите, страстите и идеалите бяха чужди за неговия речник.
През тези двадесет и две минути Дарил Стар се беше излегнал в своя бял пластмасов стол, копнеейки за пура, но без да има смелостта да я запали. Беше му ясно, че подробностите от живота на този любител на японци бяха подчертавани нарочно заради него, като наказание за провала на удара в Рим и за това, че беше оставил момичето да се измъкне. В усилието си да не загуби достойнство той се преструваше на отегчено примирен със съдбата, приплясквайки и изпускайки от време на време по някоя въздишка. Но нещо го безпокоеше повече от факта, че го наказват като непослушен ученик. Усещаше, че интересът на Даймънд към Николай Хел не беше само професионален. Имаше нещо лично в него, а опитът, натрупан с години участие в операциите на ЦРУ, го беше направил предпазлив, когато текущата работа се смесваше с лични чувства.
Племенникът на важния човек — специализантът на ЦРУ, палестинския козар — беше приел отначало изражение на съсредоточено внимание към информацията, която се прожектираше върху стъклената повърхност на заседателната маса, но много скоро вниманието му се прехвърли към опънатата кожа на прасците на мис Суивън, на която се ухилваше от време на време, смятайки, че с това проявява прелъстителна галантност.
Заместник-пълномощникът отговаряше на всяка информация с рязко кимане с глава, искайки да създаде впечатлението, че ЦРУ е в течение на цялата тази информация и, че той я отмята наум. В действителност ЦРУ нямаше достъп до Дебелака, въпреки че биографичната система на компютъра на компанията-майка много отдавна беше погълнала и обработила всичко, което можеше да се намери по лентите на ЦРУ и Службата за национална сигурност.
От своя страна, мистър Ейбъл беше предпочел изражение на лека досада и любезност, въпреки че някои епизоди от живота на Хел бяха събудили любопитството му, най-вече тези, които разкриваха мистицизма и рядко срещаната му дарба за „шесто чувство“. Защото този фин мъж също имаше вкус към окултното и екзотичното, но апетитите му се изразяваха в сексуалната му неопределеност.