— Сигурен ли сте, че това е същият човек? Даймънд взе обратно снимката и я погледна.
— Да, това е Хел.
— Но очите…
— Разбирам какво искате да кажете. Тъй като странният цвят на очите му би го издал винаги, той разполага с няколко комплекта контактни лещи без диоптри, които са чисти в средата и оцветени върху ириса.
— Значи че може да има очи с какъвто цвят пожелае. Интересно.
— О, да. Хел е страшно изобретателен. Човекът от ОПЕК се усмихна.
— Това е вторият път, когато забелязвам следа от възхищение в гласа ви.
Даймънд студено го погледна.
— Грешите.
— Нима? Разбирам. Това най-новите снимки ли са на изобретателния — но без да му се възхищаваме — мистър Хел?
Даймънд взе останалите снимки и ги подхвърли на масата.
— Да. Имаме голямо количество. И всичките са едно типично доказателство за възможностите на ЦРУ.
Веждите на заместник-пълномощника обидено се извиха нагоре в знак на измъчено смирение.
Мистър Ейбъл прелисти снимките с озадачен израз след което ги подаде на Стар.
Палестинецът скочи, затисна купа със снимки с ръката си, и се ухили с овча физиономия, като видя как го погледнаха всички, изненадани от неприличното му държание. Той дръпна снимките към себе си и внимателно ги разгледа.
— Не разбирам — призна той. — Какво е това?
На всяка от снимките централната фигура беше замъглена. Бяха правени на най-различни места — кафенета, градски улици, морски бряг, места за почивка, летища — от всичките личеше, че са правени с телеобектив, но на нито една не можеше да се разпознае фотографираният мъж. Изглеждаше като че ли той внезапно е мръднал в момента, когато затворът на фотоапарата е щракнал.
— Това наистина е нещо, което не разбирам — сподели палестинецът, като че ли виждаше нещо забележително.
— Изглежда — обясни Даймънд — че Хел не може да бъде сниман, освен, ако самият той не пожелае. Въпреки че имаме известно основание да считаме, че той не се интересува от усилията на ЦРУ да го следи.
— Тогава защо разваля всяка снимка? — попита мистър Ейбъл.
— Случайно. Предполагам, че това е свързано с неговото „шесто чувство“. Вероятно усещането да те следят с камера е нещо подобно на това да попаднеш под мерника на автомат. Моментът се усеща по същия начин, по който натискането на спусъка.
— Тогава излиза, че той се дръпва, когато се прави снимката — забеляза мистър Ейбъл. — Изключително. Наистина изключително.
— Това, което забелязвам, да не би да е възхищение? — попита лукаво Даймънд.
Мистър Ейбъл се усмихна и потупа главата си, показвайки че оценява удара.
— Иска ми се да попитам нещо. Майорът, който е участвал в твърде бруталния разпит на Хел, се наричаше Даймънд. Известно ми е увлечението на вашите хора да се идентифицират със скъпоценни камъни и метали — търговският свят е пълен с Перлов, Рубинов или Златев — но независимо от това, съвпадението на имената малко ме притеснява. Съвпадението, както знаем, е главното оръжие на съдбата.
Даймънд поочука краищата на снимките по масата, за да ги подравни и небрежно отговори:
— Въпросният майор Даймънд беше мой брат.
— Ясно — каза мистър Ейбъл.
Дарил Стар погледна с неудобство към Даймънд, виждайки как опасенията му за лична заинтересованост се потвърждават.
— Сър? — каза първият помощник. — Готов съм с разпечатката за контратерористичната дейност на Хел.
— Добре. Подай я върху екрана на масата. Без подробности. Искам само да покажа на тези господа с какво имаме работа.
Въпреки че Даймънд беше поискал съкратено проучване на известните контратерористични акции на Хел, описанието на първата беше толкова кратко, че Даймънд се принуди да го допълни.
— Ако трябва да сме точни, първата операция на Хел не е съвсем контратерористична. Както забелязахте, това е един удар върху ръководителя на съветската търговска комисия в Пекин, скоро след като китайският комунизъм се е установил на власт в страната. Операцията е била толкова добре покрита, че повечето от лентите са били размагнитени от ЦРУ още преди компанията-майка да ги поиска, за да направи дубликати за Дебелака. Накратко, станало е по следния начин: американското разузнаване се е безпокояло от съветско-китайска коалиция, независимо от факта, че между тях са съществували редица дискусионни въпроси — граници, идеология, уникално промишлено развитие, расово недоверие. Момчетата от ЦРУ създали план, в който да се използват по-горните различия, за да прекъснат един евентуален съюз. Те предложили да се изпрати агент в Пекин, който да убие ръководителя на съветската комисия и да подхвърли директиви, доказващи вината на Москва. Китайците щели да си помислят, че руснаците са решили да пожертват един свой, за да създадат инцидент, който да използват за извинение за прекратяване на преговорите. Руснаците, на които щяло да е известно, че това не е вярно, щели да си мислят, че китайците са извършили това по същите причини. И когато китайците им занесат дискредитиращите доказателства за руската двуличност, Съветите щели да обвинят Пекин, че е изфабрикувал документите, за да оправдае страхливата си атака. Китайците, знаейки много добре, че истината е друга, щели да бъдат убедени, че всичко това е руски заговор.