Мистър Ейбъл се подсмихна.
— Ето един проницателен мъж. Дори и ако човек тича през целия път до банката, тяхната спадаща стойност ще му донесе загуби.
— Разбира се — продължи първият помощник, — тази средна стойност е ориентировъчна. Ще ви стане по-ясно, ако вземете осреднената стойност на възнаграждението му.
— Какво означава това? — попита заместник-пълномощникът, доволен, че може да каже нещо.
— Изглежда, че понякога приема ангажименти без заплащане.
— О-о? — каза Ейбъл. — Това е изненадващо. Като се има предвид опитът му при окупационните сили и желанието му да живее в стил, отговарящ на неговите вкусове и произход, бих предположил, че предпочита да работи за този, който плаща най-добре.
— Не съвсем — поправи го Даймънд. — След 1967 г. е поемал поръчки без заплащане от различни еврейски бойни групировки — един вид извратено възхищение към борбата им срещу големите сили.
Мистър Ейбъл леко се усмихна.
— Да вземем друг случай — продължи Даймънд. — Извършвал е услуги без заплащане на ЕТА-6, баскската националистична организация. В замяна те го пазят — него и замъка му — при това много ефективно. Известни са ни три случая на инциденти със хора, отишли в планината, за да потърсят известно възмездие за някои дейности на Хел. Във всичките тези случаи хората просто са изчезвали. Понякога Хел приема работа само поради отвращението, което храни към някоя терористическа група. Не много отдавна извърши подобна операция за германското правителство. Покажи го, Люелин.
Мъжете около масата проследиха подробностите около проникването на Хел в една общоизвестна германска градска терористична група, което беше довело до вкарване в затвора на мъжа, чието име носеше групата, и до смъртта на жената.
— Той е бил замесен в това? — попита Ейбъл с лека нотка на страхопочитание.
— Това беше доста добър номер — съгласи се и Стар.
— Да, но най-високо заплащане за единична акция е получил в Съединените щати — каза Даймънд. — И най-интересното е, че частно лице е дърпало конците. Нека да го видим, Люелин.
— Кое точно, сър?
— Лос Анжелис — май, седемдесет и четвърта.
Когато изображението се появи, Даймънд обясни.
— Не може да сте забравили този случай. Пет члена от една банда от вандали и крадци, които наричаха себе си „Симбиозна маоистка фаланга“, бяха отстранени след едночасов обстрел, в който триста и петдесет полицаи, хора на ФБР и съветници от ЦРУ изсипаха хиляди куршуми в къщата, където бяха обкръжени.
— Какво общо има Хел с това? — попита Стар.
— Той е бил нает от определено частно лице, за да открие горилите и да ги отстрани. Бил е изработен план, според който някой е трябвало да уведоми полицията и ФБР, но всичко било така планирано във времето, че те да пристигнат след като мократа част е приключила, само за да оберат славата… и отговорността. За нещастие на Хел те пристигат половин час по-рано, и той все още се е намирал в сградата, когато те я обкръжават и откриват огън, като използват също запалителни и газови куршуми. Той е трябвало да пробие пода и да се свие в някаква дупка, докато всичко наоколо горяло. При бъркотията в последната минута той успял да се измъкне и да се смеси в тълпата от офицери. Очевидно е бил облечен като полицай.
— Но доколкото си спомням — каза мистър Ейбъл, — в доклада имаше информация за стрелба и от къщата.
— Това беше историята за външна консумация. За щастие никой не се замисли защо след като в развалините бяха намерени две картечници и цял арсенал от пистолети и пушки, нито един от триста и петдесетте полицаи (и Господ знае още колко любопитни) не беше дори одраскан.
— Но струва ми се, че си спомням една тухлена стена с дупки от куршуми.
— Сигурно. Когато си обкръжил една сграда с триста и петдесет човека и откриеш огън, съвсем естествено част от куршумите ще минат през единия прозорец и ще излязат през другия.
Мистър Ейбъл се засмя.
— Искате да кажете, че полицаите, ФБР и ЦРУ, са се обстрелвали едни други?
Даймънд повдигна рамене.
— Не можеш да купиш гении за двадесет хиляди на година.
Заместник-пълномощникът почувства, че трябва да защити организацията си.
— Искам да ви напомня, че ЦРУ присъстваше там само като наблюдател. По закон ни е забранено да участваме в такива операции на домашна почва.
Всички мълчаливо го изгледаха, след което мистър Ейбъл наруши мълчанието:
— Защо тази особа си е направила труда и разходите да наеме мистър Хел да свърши това, след като полицията е щяла да свърши работата?
— Полицията е можела да вземе затворник. И този затворник е щял да свидетелства пред съда.