— О, ясно.
Даймънд се обърна към първия помощник.
— Вдигни скоростта и дай бегло сканиране на останалите операции на Хел.
В бърз хронологичен ред се занизаха акция след акция. Сан Себастиян, спонсор ЕТА-6; Берлин, спонсор германското правителство; Белфаст, спонсор ИРА; Белфаст, спонсор УДА; Белфаст, спонсор британското правителство — и т.н. След това записът изведнъж прекъсна.
— Преди две години той се оттегли — обясни Даймънд.
— Добре, след като се е оттеглил… — мистър Ейбъл повдигна дланите си с жест, който означаваше „за какво тогава се безпокоим“.
— За нещастие, Хел притежава прекалено развито чувство на лоялност към приятелите си. А Аса Щерн му е бил приятел.
— Кажете ми нещо. На няколко пъти видях думата „каскада“. Какво означава това?
— Това идва от начина, по който Хел оценява услугите си. Той нарича така акциите си и подобно на филмовите каскадьори ги оценява по два фактора: трудност на работата и опасност от провал. Например, ако един удар е трудно осъществим поради това, че измъкването виси на косъм или внедряването в съответната организация е трудно, цената ще е по-висока. Но ако последиците от акцията няма да са много сериозни, поради некомпетентността на организацията, срещу която е насочен ударът, цената е по-ниска (например в случаите с ИРА или ЦРУ). Или да вземем един обратен случай: последният удар на Хел преди да се оттегли. Имаше един мъж в Хонг Конг, който искаше да измъкне брат си от комунистически Китай. За човек като Хел това не би представлявало трудност, така че би могло да се предположи, че заплащането ще бъде скромно. Но цената на залавянето щеше да бъде смърт, така че се покачи и цената на акцията. Разбирате ли как става?
— Колко е получил за този конкретен номер?
— Колкото и да е странно, никакви пари. Мъжът, който му го е възложил, притежава школа за обучение на най-скъпите държанки в света. Той купува малки момиченца от целия Ориент и ги обучава на държание и такт. Едва половината от тях стават достатъчно красиви и опитни, за да навлязат в този скъп бизнес. Останалите се занимават с разни полезни дейности и когато станат на осемнадесет години, ги освобождават. В действителност, всички момичета могат да си отидат, когато поискат, но тъй като получават петдесет процента от годишната си заработка — между сто и двеста хиляди долара — те обикновено продължават да работят за него за около десет или повече години, след което се оттеглят с петстотин хиляди или повече долара в банката. Този човек е притежавал една особено надарена ученичка, жена на около тридесет години, която е вървяла на пазара за около четвърт милион на година. В замяна на връщането на брата Хел е получил услугите й за две години. Тя живее сега с него в замъка. Името й е Хана — отчасти японка, отчасти негърка, отчасти европейка. Едно интересно странично сведение е, че тази школа може да мине за християнски приют. Момичетата носят тъмносини униформи, а жените, които ги обучават са облечени като монахини. Мястото се нарича „Приютът на страстта“.
Стар подсвирна продължително.
— Искате да кажете, че тази любовница на Хел получава четвърт милион на година? Чудя се колко ли струва едно ебане тогава?
— Във вашия случай, — каза Даймънд — около сто двадесет и пет хиляди.
Палестинският козар поклати глава.
— Този Николай Хел трябва да притежава доста пари?
— Не е толкова богат, колкото си мислите. На първо място, организирането на тези негови „каскади“ е доста скъпо. Това важи особено, когато му се налага да неутрализира правителството на страната, в която трябва да извърши своя номер. Той извършва това с помощта на услугите на един мъж, който до този момент не сме успели да открием — един мъж известен само като Гномът. Гномът събира компрометиращи факти за правителствата и политическите фигури. Хел купува тази информация и я използва като средство за изнудване срещу усилията на правителството да попречи на неговите действия. И тази информация е много скъпа. Освен това той харчи много пари за своите експедиции в пещерите на Белгия, Австрия и около замъка. Това е негово хоби, което е доста скъпо. И най-накрая съществува замъкът. През петнадесетте години, откакто го е купил, е похарчил над два милиона за реставрирането му в оригиналния му вид, осигурявайки последните майстори каменоделци, дърводелци и други подобни, които е успял да намери. А самото обзавеждане струва още няколко милиона.
— Значи — каза мистър Ейбъл, — той живее доста разкошно, този ваш Хел.
— Разкош, предполагам. Но примитивен. Замъкът е възстановен напълно. Няма електричество, няма централно отопление, никакви модерни придобивки освен телефонът, който го предупреждава за пристигането на непознати.