— Нека предложа какво трябва да направим. Първо…
— Един момент, мистър Даймънд — прекъсна го мистър Ейбъл. — Аз се безпокоя за едно нещо. Какви точно са вашите отношения с Хел.
— Какво имате предвид?
— О, хайде! Ясно е, че имате особен интерес към таз] личност. Запознат сте с толкова много подробности, кои то ги няма в компютъра.
Даймънд повдигна рамене.
— Той все пак е с морава карта и мое задължение е да съм в течение с…
— Извинете, че пак ще ви прекъсна, но се отклонявате. Вие признахте, че офицерът, който е отговарял за разпита на Николай Хел, е бил ваш брат.
Даймънд се загледа в човека от ОПЕК.
— Да, това е вярно. Майор Даймънд беше мой брат. Моят по-голям брат.
— Бяхте ли близки с вашия брат?
— След като родителите ни починаха, брат ми пое грижата за мене. Той ме издържаше, докато следваше, и след това когато започна кариерата си в различни организации и накрая в ЦРУ, той продължаваше да…
— Спестете ни тези домашни подробности. Мисля, че няма да сгреша, ако кажа, че сте били много близки с него?
Гласът на Даймънд беше напрегнат:
— Да, много близки.
— Добре. Имаше нещо в биографията на Хел, което вие много бързо прескочихте. Вие споменахте, че той е поискал като част от заплащането му за акцията в Пекин настоящите адреси на тримата мъже, които са го разпитвали. Ще ми позволите ли да предположа, че не е поискал адресите им, за да им изпрати картички за Коледа?
Мускулите около челюстта на Даймънд се свиха.
— Скъпи приятелю, ако тази работа е толкова сериозна, както вие явно мислите, и ако искате помощта ми, за да се оправи, тогава настоявам да се изясни всичко, което има нещо общо с въпроса.
Даймънд притисна дланите си и преплети пръсти под брадичката си. Той заговори с механичен и беззвучен глас:
— Приблизително една година след като Хел се появи в Индокитай, „лекарят“, който бе вкарвал лекарствата по време на разпита, беше намерен мъртъв в своята клиника за аборти в Манхатън. Докладът на офицера, разследвал случая, описваше смъртта като случаен инцидент — падане, в резултат на което една от епруветките, които е носил, се е счупила и е пронизала гърлото му. Два месеца по-късно сержантът от военната полиция, който беше извършил физическото насилие и който беше прехвърлен обратно в Съединените щати, направи автомобилна катастрофа. Изглежда е заспал на кормилото, колата е излязла извън пътя и се е преметнала от една скала. Точно три месеца по-късно майор Даймънд — беше командирован в Бавария. Той претърпя инцидент при каране на ски. — Даймънд направи пауза и потупа устните си с върха на пръстите.
— Предполагам, отново случаен инцидент? — вмъкна мистър Ейбъл.
— Точно така. Най-доброто, което можаха да кажат, беше, че е направил лош скок. Беше намерен прободен в гърдите от щеката си.
— Хъм — каза мистър Ейбъл след известна пауза. — Значи по този начин ЦРУ защитава своите? Сигурно с голямо задоволство управлявате сега организацията, която е дала вашия брат като част от възнаграждението?
Даймънд погледна към заместник-пълномощника.
— Да, с голямо задоволство. Заместник-пълномощникът прочисти гърлото си.
— В действителност, аз постъпих в компанията през пролетта на…
— Кажете ми нещо — каза мистър Ейбъл. — Защо не сте предприели някакви действия за възмездие?
— Направих го веднъж. И пак ще го направя. Имам време.
— Направили сте го веднъж? Кога е било? — Ах! Разбира се! Тези полицаи, които са заградили къщата в Лос Анжелис половин час преди предвиденото! Това е било ваша работа?
Кимването на Даймънд имаше значение и на аплодиране.
— Следователно във всичко това за вас има и мотив за отмъщение?
— Аз действам, защитавайки интересите на компанията-майка. Имам известие от Главния, че провал в тази работа не може да се допусне. Ако Хел трябва да се унищожи, за да се осигури успехът на отвличането на самолета от „Черния Септември“, ще изпитам и лично задоволство. Ще бъде живот за живот, не както в неговия случай — три убийства за един побой!
— Съмнявам се, че той ги възприема като убийства. По-скоро мисли за тях като за екзекуция. И ако правилно съм отгатнал, той не е отмъстил за болката, която е изпитал.
— Тогава за какво?
— За унижението. Това е нещо, което вие няма начин да разберете.
Даймънд се засмя рязко.
— Вие наистина ли мислите, че познавате Хел по-добре от мене?
— В някои отношения, да — независимо от годините, които сте прекарал и да изучавате него и действията му. Виждате ли, той и аз — като изключим разликите в културата — сме от една и съща каста. Никога не бихте могъл да разберете Хел поради неопределената, но непреодолима бариера на произхода, една огромна пропаст, както я наричат Корана и някои от другите книги. Но нека не се впускаме в такива лични неща. Предполагам, че изпратихте тези двама плебеи извън стаята не само от желание да подобрите качеството на компанията.