Льо Каго забърника в контейнера, който Хел беше спуснал със себе си.
— Какво е това? Обеща да донесеш бутилка „Изара“! Само не ми казвай, че си я изпил по пътя надолу! Ако си направил такова нещо, ще трябва да те нараня, което ще ми причини известна мъка, защото ти си добър мъж, независимо от лошия ти късмет при раждане. — Льо Каго беше убеден, че всеки, който е бил толкова некъсметлия да не се роди баск, страда от трагична генетична грешка.
— Там някъде е — каза Хел, докато лягаше на една плоска скала. Въздъхна с болезнено удоволствие, когато свитите му мускули започнаха да се отпускат.
През последните четиридесет часа, докато Льо Каго се занимаваше с базовия лагер и предприемаше леки периферни проучвания, Хел беше извършил единадесет спускания и качвания през шахтата на пещерата, донасяйки долу храна, оборудване, найлоново въже и сигнални ракети. Това, от което се нуждаеше най-много в момента, бяха няколко часа сън, които можеше да си позволи по всяко време в постоянната тъмнина, царяща в пещерата, независимо, че навън се развиделяваше.
От шестнадесет години Николай Хел и Льо Каго работеха в един тим като пещерняци и през това време бяха изследвали заедно основната система в Европа, като понякога излизаха с новини за непознатия свят на спелеологията, с открития и нови данни за дълбочини и разстояния. По време на общата им работа разпределението на задачите се беше получило от само себе си. Льо Каго, една маса от сила и издръжливост, независимо от петдесетте си години винаги слизаше долу първи. Докато се извиваше, спускайки се бавно, той почистваше терасите и V-образните проходи от свободни скали и морени, които можеха да бъдат бутнати от въжето и да убият човека в шахтата. Той вземаше винаги долу със себе си телефона и установяваше нещо като базов лагер, далече от падащи камъни и вода. Тъй като Хел беше по-гъвкав и следователно по-сръчен, той пренасяше цялото оборудване, както беше в случая с тази нова дупка, където достъпът до шахтата беше криволичещ и усукан, и предавката не можеше да работи без помощта на човек, който да я насочва. Обикновено това включваше две или три спускания. Но този път бяха открили следи от голяма мрежа кухини и галерии, за чието проучване щеше да е необходимо голямо оборудване. По тази причина се наложи Хел да направи единадесет изтощителни спускания. И сега, когато работата беше свършена и тялото му не беше вече подложено на напрежение, умората го беше обзела и напрегнатите му мускули болезнено се отпускаха.
— Знаеш ли какво, Нико? Напоследък занимавам моя проницателен мозък с един голям проблем. — Льо Каго си наля голяма глътка „Изара“ в металната капачка на една манерка. След двата дни прекарани в самота в тъмната пещера, личността му беше зажадняла за разговори, които от негова страна се състояха от монолози, изнесени пред възхитена публика. — Та ето какво си мисля, Нико. Реших, че всички пещерняци са луди, с изключение, разбира се, на баските, при които това, което е лудост за другите, е проява на смелост и жажда за приключения. Съгласен ли си?
Хел изръмжа, докато се унасяше в сън, подобен на кома, който караше камъка под него сякаш да омекне. — Но, ще възразиш ти, честно ли е да се каже, че пещернякът е по-луд от алпиниста? Така е! И защо? Защото пещернякът е изправен пред по-опасни изтощавания. Алпинистът е изправен само пред изтощение на тялото и силата си. Но пещернякът е подложен на психически натоварвания и примитивни страхове. Първобитният звяр, който се крие във всеки човек, се ужасява от такива неща, които не би следвало да са чужди на разсъдъка и интелигентността. Ужасява се от тъмното. Страхува се да бъде под земята, място което смята, че е сборище на тъмни сили. Страхува се от самотата. Страхува се да попадне в капан. Страхува се от водата, от която е излязъл в древни времена, за да стане човек. Неговите най-ужасни кошмари включват пропадане в бездна или лутане сред непознат хаос. А пещернякът — какъвто си е луд — доброволно избира да се изправи пред всички тези кошмарни условия. Затова е по-луд от алпиниста, защото това което рискува всеки момент е здравият си разсъдък. Това е, което си мислех, Нико… Нико? Нико? Нима спиш, докато ти говоря? Мързеливо копеле! Кълна се в коварните топки на Юда, че нито един човек на хиляда не може да спи, докато аз говоря! Ти обиждаш поета в мене! Това е все едно да затвориш очи за изгрева или да запушиш ушите си за някоя баскска мелодия. Знаеш ли това. Нико? Нико? Мъртъв ли си? Отговори — да или не? Добре, за наказание ще изпия и твоя дял „Изара“.