Шахтата към пещерната система, която се готвеха да изследват, беше открита по случайност преди една година, но беше държана в тайна, защото част от коничната пещера над нея беше в Испания и съществуваше известен риск испанските власти да затворят входа й, както бяха направили с пещерата Пиер-Сан-Мартин след трагичното падане и смъртта на Марсел Люнеб през 1952. През зимата екип от млади баскски момчета бавно беше преместил граничните камъни, така че пещерата да остане във Франция. Бяха местили двадесетте маркера всеки път по малко, за да заблудят испанските граничари, които проверяваха границата периодично. Това изместване на границата им изглеждаше съвсем законно; нали си беше баскска земя, а и не ги вълнуваха условните маркировки, установени от двете окупационни нации.
Имаше и друга причина за изместването на границата. Льо Каго и двете момчета на лебедката бяха известни активисти на ЕТА и едно пристигане на испански граничари, докато те работеха в пещерата, можеше да завърши така, че да прекарат живота си в испански затвор.
Въпреки че пещерата Порт-де-Лару беше доста отдалечена от обширното поле с фуниеобразни падини, с които беше характерна областта около Пик д’Ани, спечелила си прозвището „френски Груер“, тя беше посещавана от време на време от ентусиазирани пещерняци, които разочаровани установяваха, че е „суха“, т.е. че шахтата й е запълнена с морени и чакъл. След време сред сплотеното общество на пещерняците плъзна мълва, че не си заслужава да се катериш до пещерата Порт-де-Лару, след като има толкова по-добри възможности в областта над Св. Енгреис, където планинските склонове и високите плата бяха осеяни с конични отвори на пещери.
Но преди една година две овчарчета, пасящи стада във високо планинските ливади, седяха на ръба на пещерата Порт-де-Лару и обядваха прясно сирене, твърд хляб и хоритсо, подлютена червена наденица. Едно от момчетата случайно хвърли камък към входа на пещерата и беше изненадано от уплашения полет на две врани. Беше общоизвестно, че враните правят гнездата си само в шахти с по-голяма дълбочина, така че беше чудно, че тези две птици се бяха установили в плитката падина на пещерата. Изпълнени с любопитство, те пропълзяха отстрани на фунията и започнаха да пускат долу камъни. От ехото не можеше да се каже колко дълбока беше шахтата, но едно беше сигурно: вече не беше малка вдлъбнатина.
Вероятно голямото земетресение през 1962, което почти унищожи селото на Арет, беше разместило част от натрупаните камъни и чакъл.
Когато след два месеца търсенето на нови пасища доведе момчетата долу в селото, те информираха Бено Льо Каго за откритието си, знаейки, че напереният поет на баскския сепаратизъм беше също така и ненаситен пещерняк. Той ги закле да пазят тайна и занесе новината на Николай Хел, при когото живееше на спокойствие, когато някоя акция правеше присъствието му в Испания нежелателно.
Нито Хел, нито Льо Каго си позволиха да се развълнуват. Ясно им беше, че възможността да намерят голяма пещерна система на дъното, ако стигнат до него, беше минимална. Най-вероятно земетресението беше разчистило само горната част на шахтата. Или, както често се случваше, щяха да открият, че многовековните свличания бяха изградили конуса от чакъл надолу, докато стигне до покрива на пещерата, като върхът му най-вероятно е влязъл в шахтата, запушвайки я завинаги.
Независимо от тези съмнения, те решиха да направят веднага едно първоначално проучване — само за да подготвят пътя си за надолу и да хвърлят един поглед — нищо повече.
С есента в планините идваше лошото време, но това беше преимущество, защото щеше да сведе до минимум енергичното охраняване на границата от страна на испанците (французите по начало неохотно предприемаха такива усилия). Лошото време щеше да затрудни пренасянето на лебедката, макарите с въжетата, батериите на телефона, триножника и цялото оборудване и храна, които щяха да са им необходими за да оцелеят.
Льо Каго изсумтя с пренебрежение към тези задачи, напомняйки на Хел, че контрабандата през тези планини беше традиционно занимание за баските.
— Знаеш ли, че веднъж пренесохме едно пиано от Испания?
— Чувал съм нещо за това. Как го направихте?
— А-ха! Иска им се на плоските шапки да знаят! В действителност беше доста просто. Още един непреодолим проблем, който се раздроби пред лицето на баскската изобретателност.
Хел кимна обречено. Нямаше вече начин да избегне историята, тъй като основна тема в разговорите на Льс Каго беше расовото превъзходство на баските.