Да се пие от този кози мех, беше въпрос на автоматична координация между ръка и уста. Николай се оказа несръчен и изцеди вино върху брадата на Бено.
Льо Каго се закашля и задави от неопитно подаденото вино.
— Ти си най-лошата медицинска сестра на света, Нико. Кълна се в името на погълнатите топки на Йон.
Хел се усмихна.
— Какво е другото нещо което не може да прави еднорък човек?
— Не мога да ти кажа, Нико. Не е прилично, а ти си много млад.
В действителност Николай Хел беше по-възрастен от Льо Каго, макар и да изглеждаше петнадесет години по-млад.
— Сега е нощ, Бено. Ще те пренесем в селото утре сутринта. Ще намеря ветеринар да оправи тази ръка. Лекарите се грижат само за Хомо сапиенс.
Тогава Льо Каго се сети.
— Надявам се, че не съм те наранил много, когато излязох на повърхността. Но си го търсеше.
— Ще го преживея.
— Добре. — Льо Каго се ухили. — Ти наистина си елементарен, приятелю. Нима мислиш, че не прозрях твоя детски заговор? Ти искаше да ме разяриш, за да ми дадеш сила да се измъкна. Но не стана, нали?
— Не, не стана. Съзнанието на баските е нещо неуловимо за мене.
— То е прекалено неуловимо за всеки друг освен за свети Петър, който между другото е бил баск, въпреки че малко хора го знаят. Така че, кажи ми, как изглежда нашата пещера?
— Не съм бил долу.
— Не си бил долу! Но аз не стигнах до дъното! Ние не сме я обявили за наша както трябва. Какво ще стане, ако някой испански задник се спъне в дупката и я обяви за своя?
— Добре, Щом се съмне, ще сляза долу.
— О’кей. Дай ми още малко вино. И този път го дръж здраво!
На другата сутрин Хел слезе долу. Целият път вече беше чист. Той мина покрай водопада до мястото, където шахтата се отваряше в голяма пещера. Докато висеше, въртящ се на въжето, което момчетата горе бяха закачили на скобите, му стана ясно, че наистина са намерили нещо. Кухината беше толкова голяма, че светлината от каската му не можеше да достигне до стените.
Скоро стигна до една купчина чакъл, където закачи колана с въжето на една морена, така че да може да го намери отново. След като се справи внимателно с купчината чакъл, където камъните бяха много деликатно балансирани, той се намери на пода на пещерата, на около двеста метра под върха на конуса. Запали една магнезиева сигнална ракета и я задържа далече зад себе си, за да не го заслепи. Пещерата беше обширна, по-голяма от вътрешността на катедрала, и неизброимо число ръкави и разклонения водеха в различни посоки. Но течението на подземната река беше по посока на Франция, така че това щеше да бъде главната посока, в която щяха да изследват, когато се върнеха. Въпреки че беше изпълнен с естественото любопитство на ветеран пещерняк, Хел не можеше да си позволи да изследва по-нататък без Льо Каго. Нямаше да бъде честно. Той се върна обратно по купчината чакъл и намери въжето.
Четиридесет минути по-късно се измъкна от пещерата в мъгливата утрин. След като си почина, помогна на момчетата да разглобят триножника от алуминиеви тръби и съединителните въжета на лебедката. Те изтъркаляха няколко тежки морени до входа, отчасти за да го прикрият от някой, който можеше да мине оттук, но също така и да предпазят овцете от падане.
Разпръснаха камъни и листа, за да прикрият следите от лебедката, но знаеха, че зимата ще заличи всичко.
Върнал се обратно в заслона, Хел докладва на Льо Каго, който много се ентусиазира, независимо от възпалената си ръка.
— Много добре, Нико. Ще дойдем следващото лято. Слушай. Обмислях нещо, докато беше в дупката. Трябва да дадем име на нашата пещера, нали? И искам да съм честен с наименуването й. Все пак ти беше първият, който влезе в нея, въпреки че не трябва да забравяме, че моята смелост и сръчност премахнаха последната пречка. Така, имайки това предвид, аз избрах най-доброто име за пещерата.
— И то е?
— Пещерата на Льо Каго! Как звучи?
Хел се усмихна.
— Господ знае, че е честно.
Всичко това се случи преди една година. Когато снегът се стопи по планината, те се качиха и започнаха спускания за проучване и изготвяне на карти. И сега вече бяха готови да предприемат главното си проникване по течението на подземната река.
Хел спа върху каменната плоча повече от час, напълно облечен и обут, докато Льо Каго прекара времето говорейки, като през цялото време си посръбваше от бутилката „Изара“. Един път пиеше за себе си. Следващият път за здравето на Нико.
Когато накрая Хел започна да се размърдва, Льо Каго прекъсна монолога си, за да побутне своя приятел с ботуша си.
— Хей, Нико? Ще проспиш живота си! Събуди се и виж какво си направил! Изпил си половин бутилка „Изара“, лакомо копеле!