Хел се надигна и се протегна. Неподвижното му лежане беше позволило на влагата да проникне чак до костите му. Той потърси бутилката и установи, че е празна.
— Аз изпих другата половина — призна Льо Каго. — Но ще ти направя малко чай. — Докато Бено се занимавайте с портативния котлон, Хел се измъкна от парашутния костюм, специално пригоден с еластични ленти около врата и китките, за да ги пазят от водата. Той съблече четирите тънки пуловера, които пазеха топлината на тялото му, и замени най-долния с една суха вълнена фанела с рехава плетка, след което облече отгоре три от мокрите пуловери. Те бяха направени от хубава баскска вълна и топлеха дори и мокри. Всичко това беше извършено на светлината на едно устройство, което сам беше конструирал, просто свързване на десет ватова крушка към залят с восък автомобилен акумулатор, което, макар и примитивно, успешно прогонваше тъмнината. Един нов акумулатор можеше да осигури непрекъсната работа на крушката за четири дни и нощи и ако се наложеше можеше да бъде изпратен горе за презареждане от задвижвания с педали индуктор, който поддържаше акумулатора за телефона.
Хел събу гетите и ботушите си.
— Колко е часът?
Льо Каго му донесе метална чаша с чай.
— Не мога да ти кажа.
— Защо не?
— Защото ако си обърна китката, ще разлея чая ти. Ето. Вземи чашата. Сега вече мога да погледна часовника си. Времето на дъното на Пещерата на Льо Каго — и най-вероятно навсякъде по света — е точно шест и тридесет и седем, малко преди или малко след.
— Добре. — Хел потръпна от вкуса на запарката от билки, която Льо Каго вареше вместо чай. — Това ни дава пет или шест часа, за да се нахраним и да починем, преди да проследим течението на реката в този тунел. Приготвено ли е всичко?
— Дяволът мрази ли водата?
— Проверил ли си брунтоновия компас?
— Бебетата акат ли жълто?
— И си сигурен, че в скалата няма желязо?
— Мойсей ли е сложил началото на горските пожари?
— И си опаковал флуоресцентната боя?
— Франко задник ли е?
— Добре тогава. Смятам да се пъхна в един чувал и да поспя.
— Как можеш да спиш! Това е големият ден! Четири пъти сме били долу в тази дупка, мерейки, маркирайки и правейки карти. И всеки път устоявахме на голямото си желание да проследим течението, оставяйки го за най-накрая. И ето че времето за това дойде. Не може да спиш! Нико? Нико? Проклет да бъда. — Льо Каго повдигна рамене и въздъхна. — Не мога да ги разбера тези ориенталци.
Двамата щяха да вземат със себе си двадесет паунда флуоресцентна боя, която да хвърлят в подземната река, когато повече нямаше да могат да я проследят — било заради свличане, било защото реката можеше да изчезне. Бяха преценили, че оттичането й е в потока Холкарт, и през зимата, докато Льо Каго беше в Испания, за да върши патриотични пакости, Хел беше разучил дължината на това прекрасно дефиле, където буйният поток беше издълбал в скалата канал, дълбок двеста метра. Той беше намерил няколко оттичания на подземни реки, но само една от тях като че ли имаше скоростта и положението да бъде тяхната кандидатка. След няколко часа двама млади и ентусиазирани, баскски пещерняци щяха да направят лагер при устието, наблюдавайки на смени потока. Когато забележеха първите следи от боя във водата, те щяха да засекат времето с техния часовник, синхронизиран с този на Льо Каго. От това време и от записите им, докато изследваха пещерната система, Хел и Льо Каго щяха да преценят дали е осъществимо да проследят потока под вода с леководолазни костюми и да достигнат финала на цялостното проучване на пещерата с едно пътуване от вертикалната шахта към светлината в устието на реката.
След четири часа дълбок сън Хел се събуди, както винаги изведнъж и напълно, без да помръдва мускул или да отваря очи. Неговото силно развито чувство за присъствие му докладва веднага. Имаше само една личност в обхвата на аурата и вибрациите на тази личност бяха смесени, разфокусирани, уязвими. Човекът или мечтаеше, или медитираше, или спеше. След това той чу баритоновото похъркване на Льо Каго.
Льо Каго лежеше напълно облечен в спалния чувал, само рошавата му брада се виждаше на слабата светлина. Хел стана и запали портативния спиртен котлон. Докато чакаше водата да заври, той потърси в контейнерите с храна своя чай — силен чай — който вареше толкова дълго, че ставаше два пъти по-силен от кафе.
Льо Каго, който се отдаваше напълно на всякакъв вид активност, спеше много дълбоко. Дори не се помръдна, когато Хел измъкна ръката му от чувала, за да погледне колко е часът. Трябваше вече да тръгват. Хел ритна чувала му отстрани, но в отговор се чу само пъшкане и неразбираема ругатня. Той го ритна още веднъж и Льо Каго се обърна настрани и се сви на кълбо с надежда, че този мъчител ще се изпари. Когато водата завря Хел нанесе на своя приятел трети, доста силен ритник. Аурата промени дължината на вълните. Беше се събудил.