Тъй като шахтата продължаваше да се стеснява, една и съща мисъл мина през главите на двамата. Щеше да бъде голяма ирония на съдбата, ако след толкова приготовления всичко свършеше тук. А ако тази наклонена шахта стигаше до края на някакъв понор, където водата изчезваше?
Тунелът започна леко да завива наляво. Изведнъж тясната тераса беше преградена от един издатък, който стърчеше над буйния поток. Хел не можеше да погледна зад издатъка и не можеше да прегази реката; беше много дълбока в този тесен участък; но дори и да не беше, вероятността за съществуването на някой вертикален понор напред в тъмното беше достатъчна, за да го откаже. Имаше истории за пещерняци, пропаднали, докато прегазвали някоя подземна река. Смяташе се, че били засмуквани веднага право надолу, на сто двеста метра през бучащия стълб вода, на дъното на който телата им попадали в нещо като гигантски котел, където били раздробявани на парчета. Месеци след това в потоците в долината били намирани части от оборудване и дрехи. Това, разбира се, бяха най-вече приказки около лагерния огън и повечето бяха лъжи и преувеличения. Но в тях имаше и известна доза истина и за повечето пещерняци мисълта да бъдат погълнати от водовъртеж беше по-ужасяваща от тази да паднат, докато лазят по стени, или от тази за лавини или да бъдат под земята по време на земетресение. Това, което ги ужасяваше, не беше възможността да се удавят, а мисълта, че ще бъдат раздробени на парчета в гигантския котел.
— Е? — попита Льо Каго отзад. Гласът му вибрираше в тесния тунел. — Какво виждаш?
— Нищо.
— Това е успокояващо. Там ли смяташ да останеш? Нямам намерение да клеча тук вечно.
— Помогни ми да сваля товара си.
В положението, в което бяха застанали, да се свали товарът на Хел не беше много лесно, но веднъж останал без него, той можеше да се изправи малко повече. Провлакът беше достатъчно тесен, за да прекрачи потока и да се отпусне към насрещната стена. След като направи това, той внимателно се обърна на гръб, раменете му — срещу едната страна на провлака, а вибрамските му ботуши — здраво стъпили върху терасата. Извивайки се настрани и използвайки раменете, дланите и ходилата си, той извърши едно обърнато катерене в комин, промъквайки се покрай издадената скала. Беше движение, изискващо усилие, и той издра дланите си, но успя да напредне:
Смехът на Льо Каго изпълни пещерата.
— Какво ще се случи, ако изведнъж стане по-широк, Нико? Може би трябва да се заклещиш там и да ми позволиш да те използвам като мост. Така поне един от нас ще успее. — И той отново се засмя.
За щастие, не стана по-широк. След издатъка провлакът се стесняваше, а таванът се издигна на такава височина, че лампата на Хел не можеше да го освети. Той продължи да се промъква, извивайки се наляво. Сърцето му замря, когато видя на светлината на лампата, че тунелът, по който вървяха, изведнъж свършваше в едно срутване на морени, под които реката ромолеше и изчезваше.
Когато стигна до основата на срутването и се огледа, видя, че се намира на дъното на един голям клин, само няколко метра широк точно там, където сега стоеше, но разширяващ се нататък под светлината на лампата. Той се спря да почине за момент, след което започна да се изкачва. Места за хващане и стъпване имаше в изобилие, но скалата беше разрушена и се ронеше и всяка стъпка трябваше да се проверява много внимателно, всяко захващане — да се прецени внимателно. Когато много бавно и търпеливо изкатери около тридесет метра, той се промуши през една пролука между две заклинени морени. След което се озова на плоска тераса, от която не можеше да види нищо пред себе си и встрани. Плесна веднъж с ръце и се заслуша. Ехото се бавеше и многократно заглъхваше. Беше пред отвора на голяма пещера.
Връщането му до издадената скала беше бързо. От своята страна на издатъка той повика Льо Каго, който се беше оттеглил назад до едно тясно място в тунела и се беше заклещил, за да облекчи напрежението в краката си от полуклекналата поза.
Льо Каго дойде обратно към издатъка.
— Е, може ли да се мине?
— Има една голяма дупка.
— Фантастично.
Пакетите бяха прехвърлени по въже около издатъка, след което Льо Каго повтори катеренето на Хел около тясната част, оплаквайки се горчиво през цялото време и проклинайки издатъка в името на топките на Джошуа и Пазача.