Малоун се взря в лицето си. Какво ставаше, по дяволите?
Някой току-що беше направил опит да ликвидира президента на Съединените щати, а в момента самият той беше най-издирваният човек.
Свали сакото си и остана по светлосиня риза. Щяха да търсят мъж със светла коса и тъмно сако. Напъха дрехата си в металното кошче за смет между двете асансьорни шахти, прикрито от голям букет изкуствени цветя.
В коридора отляво се появи семейство с три деца. Родителите възбудено обсъждаха някаква неонова реклама на Таймс Скуеър. Таткото натисна бутона за нагоре. Малоун се присъедини към тях и търпеливо зачака. Тези хора очевидно бяха пропуснали инцидента, въпреки че според Малоун нямаше как да не бъде забелязана ракета, която се стрелва към небето, оставяйки след себе си дълга следа от дим. Но той никога не беше преставал да се чуди на туристите. Хьобро Плац в Копенхаген, където се намираше книжарницата му, постоянно бе пълен с тях.
Асансьорът пристигна и той пропусна семейството пред себе си. Таткото вкара картата си в процепа, който осигуряваше достъп до трийсет и първия етаж. Може би там имаше зала за специални гости. Малоун реши, че това е добро място за размисъл.
– О, благодаря, и аз отивах там – любезно промърмори той.
Изминаха в мълчание следващите четиринайсет етажа, след което се озоваха в голям салон за закуска, достъп до който имаха само гостите, които си бяха платили съответната такса. Пак пропусна таткото пред себе си, давайки му възможност да използва магнитната си карта още веднъж – този път за да отвори голямата стъклена врата.
Салонът имаше Г-образна форма и беше пълен с хора, които се възползваха от студения бюфет, предлагащ месни деликатеси, сирена и плодове. Сред тях Малоун бързо откри двама мъже с тъмни костюми със слушалки в ушите и прикрепени към реверите миниатюрни микрофони, които гледаха надолу към Четирийсет и втора улица.
Сикрет Сървис.
Той си взе ябълка от дървената купа на близката маса и разтвори сутрешния брой на "Ню Йорк Таймс", който лежеше до нея. Оттегли се в дъното на салона, седна на едно от свободните кресла и захапа ябълката. Насочи вниманието си към вестника, но не изпускаше от поглед агентите до остъклената стена.
Силно се надяваше, че не беше допуснал и трета грешка.
5.
Проливът Памлико
Настанил се в големия салон на "Адвенчър", Хейл забеляза, че яхтата напуска открития океан и навлиза в пролива. Водата постепенно променяше цвета си – от синкавосив към кафяв. Това се дължеше на наносите, които влачеше криволичещата река Памлико. Някога тези води гъмжали от канута, придвижвани с помощта на дълги пръти, срещали се и плоскодънни параходи. Но най-много били платноходите и корсарските фрегати на авантюристите, които наричали свой дом гъстозалесените брегове на тази изолирана част на Северна Каролина. В същото време проливът Памлико станал известен като един от най-трудните водни пътища на света. В него изобилствали коралови островчета, блата и коварни тресавища. Крайбрежието било известно с опасните си носове с имена като "Внимание" и "Страх". Откритото море между тях било толкова коварно, че напълно заслужило прозвището "Гробището на Атлантика".
Той беше роден и израснал тук като всички от фамилията Хейл от началото на XVIII век до наши дни. Занимаваше се с ветроходство още от дете и познаваше всички опасни места с коварни течения и подвижни пясъци. Току-що се плъзнаха покрай протока Окракоук, където през ноември 1718 г. бе намерил смъртта си прочутият пират Черната брада. Местните хора все още говореха със страхопочитание за него и изчезналото му съкровище.
Той сведе поглед към документите, които лежаха на масичката пред него.
Беше ги взел със себе си, защото беше наясно, че след като реши съдбата на своя счетоводител, ще трябва да насочи вниманието си към грешката на прапрадядо си Абнър Хейл, който на 30 януари 1835 г. беше направил опит да убие президента Андрю Джаксън.
Първият в историята опит да се отнеме животът на действащ президент на Съединените щати.
А отговорът на този опит – собственоръчно написано писмо от Джаксън до Абнър, дори днес продължаваше да измъчва всички от фамилията Хейл.
Значи най-после отстъпи пред предателските импулси. Изгуби търпение. Лично аз съм доволен от този факт. Той означава война, велика като онази на основоположниците на нацията, събрали се под знамената. Ти ме призова на бой и аз нямам намерение да се скрия в някой ъгъл след първите изстрели. Защото няма да отстъпя пред твоите претенции и искания, нито пък ще се уплаша от присъствието ти. Нима животът ми е толкова безполезен, че дръзваш да ми изпратиш наемен убиец? Това е смъртна обида, която би било срамно да пренебрегна. Чувствата ми са живи, аз също – мога да те уверя в това. Твоят убиец прекарва времето си в дрънкане на глупости. Добре си избрал слугата си. Той ще бъде обявен за ненормален и ще прекара остатъка от живота си в лудница. Никой няма да повярва на думите му. Няма доказателства за твоите машинации, но и двамата знаем, че именно ти си убедил човека на име Ричард Лорънс да насочи пистолетите си в мен. В момент като този, когато чувствата ми са изключително живи, би било лудост да не се погрижа за окончателния ти провал. Отначало се колебаех каква да бъде моята реакция, но след като се посъветвах с по-умни от мен, стигнах до правилното решение. С това писмо те уведомявам, че слагам край на всички юридически похвати, прикриващи кражбите ти. Свалям офциалната подкрепа за всичките ти молби за каперство, отправени към Конгреса. Това означава, че когато подадеш такава молба до някой от следващите президенти, той няма да бъде задължен от закона да я удовлетвори, както бях аз. Но за да придам допълнителна тежест на изтезанието ти и да продължа безнадеждната ти агония, не премахнах самата привилегия. Признавам, че сторих това под давлението на други хора, които са убедени, че ще прибегнеш до нови отчаяни действия с надеждата да излезеш от ситуацията. А тъй като обичаш секретността и си отдал живота си на конспирациите, аз ти предлагам едно предизвикателство, което няма как да отхвърлиш. На прикачения към това писмо лист хартия ще откриеш един код, създаден от великия Томас Джеферсън. Той е бил дълбоко убеден, че това е най-съвършеният шифър на света. Успееш ли да го разгадаеш, със сигурност ще разбереш къде съм скрил онова, към което се стремиш. Провалиш ли се, ще си останеш жалкият предател, какъвто си в момента. Признавам, че тази линия на поведение много ми харесва. Съвсем скоро ще се оттегля в родния Тенеси, където се надявам спокойно да доживея дните си, а после да легна до любимата си Рейчъл. Искрено се надявам, че задачата, която ти възлагам, ще те тормози, докато си жив. Удоволствието ми ще бъде пълно, ако Господ ми позволи да бъда свидетел на агонията ти.