– Добре ли си? – попита тя.
И двете бяха уморени до смърт.
– Доволна съм, че го застрелях. Това ми костваше един пръст, но мисля, че си струваше.
– Изобщо не трябваше да ходиш там – въздъхна Касиопея.
– Наистина ли? А ти как щеше да дойдеш, ако не бях там? Само Бог знае къде щеше да е сега Стефани, а и ние с теб.
Самоувереността на тази жена бързо се възвръщаше.
– Слава богу, че всичко свърши – добави Шърли.
Наистина беше така.
Екипи на Сикрет Сървис и ФБР бяха атакували свърталището на Общността, бяха арестували както останалите капитани, така и екипажите им. В момента се провеждаше щателен обиск на четирите имения.
На вратата се почука и в стаята се появи Дани Даниълс. И за него денят беше тежък. Веднага след завръщането им Едуин Дейвис го беше запознал с развоя на събитията. Отначало бяха само двамата, а после към тях се бе присъединила и Полин Даниълс. Никой не знаеше какво си бяха говорили в продължение на цял час зад затворените врати на кабинета през няколко стаи от тук.
– Полин иска да те види – каза президентът.
Шърли стана и се насочи към вратата, после спря и се обърна.
– Ти добре ли си?
– Що за въпрос от жена с девет пръста? – усмихна се Даниълс. – Разбира се, че съм добре.
Нямаше смисъл да се преструват, че не знаят темата на разговора в онзи кабинет.
– Всичко е наред, Дани – усмихна се в отговор Шърли. – Ти ще бъдеш мъж още дълги години, след като престанеш да бъдеш президент.
– Защо бях останал с впечатлението, че ме мразиш?
– Продължавам да те мразя – докосна рамото му тя. – Но ти благодаря за всичко, което направи за нас.
Именно Даниълс беше издал заповед за изпращането на хеликоптерите. Не бе пожелал да се довери на местните сили на реда и лично се бе обадил на гарнизона във форт "Браг" след доклада на Дейвис. А после беше издал заповед за потапянето на кораба. Директно на пилотите, поемайки цялата отговорност.
– Просто попречихме на неколцина убийци да напуснат страната – обяви той.
– Ти свърши добра работа, Дани.
– Това е голям комплимент, особено когато идва от човек като теб – усмихна се той.
Шърли излезе и президентът затвори вратата след нея.
– Свършихте доста по-важна работа от спирането на банда убийци – подхвърли Касиопея.
– Сега ми кажи какво мислиш – настани се на леглото срещу нея той. – Кой би допуснал? Едуин и Полин, представяш ли си?
Тя си даваше сметка, че трябва да прояви твърдост.
– Но аз се радвам – добави Даниълс. – Наистина. Никой от двама ни нямаше представа как да сложим точка на този брак.
Подобно отношение наистина я изненада.
– Ние с Полин сме заедно от много дълго време – въздъхна президентът. – Не бяхме щастливи. Мери липсваше и на двама ни, но смъртта ѝ издълба дълбока пропаст помежду ни.
Тя улови потрепването на гласа му, когато спомена името на дъщеря си.
– Не минава ден, без да мисля за нея. Нощем се будя от гласа ѝ, който ме вика от пламъците. Така и не успях да се отърва от кошмарите… – Замълча за миг, после добави: – До днес Касиопея забеляза неописуемата болка в очите му. Трудно можеше да си представи какво беше изпитвал през всичките тези години.
– Ако Полин намери някаква утеха при Едуин, аз ѝ желая всичко най-хубаво – уморено добави той. – Съвсем искрено.
В стаята настана тишина.
– Гневът ми надделя чак когато Едуин съобщи по радиостанцията, че Шърли и Стефани са скочили от яхтата. Дадох възможност на екипажа да избяга, но не знаех, че Хейл вече е мъртъв.
– Какво мислите да правите със Стефани? – тихо попита тя.
– Днес настъпи денят на истината. Разказах на Едуин и Полин всичко за нея. Нямаше да бъде честно, ако бях замълчал.
Касиопея изпита чувство на гордост за този мъж.
– Не знам какво ще се случи – продължи той. – Полин ми каза същото, което току-що споделих с теб. Иска да съм щастлив. И двамата разбираме, че ще можем да продължим напред само ако знаем, че другият ще бъде добре. Честно казано, все още очаквам да разбера какво ще се получи между мен и Стефани. Разбира се, това може да стане едва след като приключи мандатът ми. По този въпрос всички сме единодушни.
Отново замълчаха.
– А на теб благодаря за всичко – отрони най-после президентът.
Касиопея разбра какво иска да каже. Той имаше нужда от човек, пред когото да излее душата си. Не задължително близък, но човек, на когото може да се довери.