Бе избрала губернаторския апартамент не само заради прекрасната гледка, но и поради факта, че имаше две спални. Въпреки огромния напредък в сближаването помежду им двамата с Котън все още подлагаха на изпитание крехката си връзка. Разбира се, втората спалня едва ли щеше да бъде използвана, но все пак беше добре да я има.
След завръщането си от Китай прекарваха много време заедно – както в Копенхаген, така и във френския ѝ замък. Засега емоционалният скок им се отразяваше добре, въпреки че беше нещо ново и за двама им. С Котън тя се чувстваше сигурна. Беше ѝ приятно и спокойно, може би защото бяха еднакви. Той постоянно твърдеше, че жените не са най-силната му страна, но явно се подценяваше. Пример за това беше и сегашното пътуване. Официалната причина беше срещата със Стефани Нел, но на нея ѝ стана много приятно, когато той я покани да го придружи.
Тя също обичаше да комбинира работата с удоволствието. Но грижите за фамилния бизнес не бяха сред любимите ѝ занимания. Тя беше единствен наследник на финансовата империя на баща си, която се простираше на шест континента и възлизаше на милиарди долари. Мениджърският екип, който се грижеше за ежедневните операции, беше със седалище в Барселона. Веднъж седмично тя получаваше подробен доклад от тях, но понякога се налагаше да присъства и лично просто защото беше единствен акционер. По тази причина вчера проведе една среща с американските мениджъри на фирмата, а днес ѝ предстоеше втора. Имаше много добри познания за бизнеса, но беше достатъчно благоразумна, за да се довери на служителите си. Баща ѝ винаги беше казвал, че ръководните кадри трябва да бъдат обвързани е резултатите от дейността на компанията – най-вече с процент от печалбата. Малък, но сигурен процент. И се беше оказал прав. В резултат на тази политика днес тя разполагаше с великолепен управленски екип, който се грижеше за компанията като за своя и непрекъснато увеличаваше чистия ѝ капитал.
Котън бе излязъл преди два часа. Бе решил да върви пеша по Четирийсет и втора улица. Това му беше лошото на Ню Йорк – трафикът беше толкова тежък, че човек предпочиташе да върви пеша дори когато трябваше да измине цели тринайсет преки. Довечера щяха да вечерят навън, а после да отидат на театър. По неин избор, беше казал той. Затова тя купи билетите още преди няколко дни, а после направи и резервация за един от любимите си ресторанти. След това не се сдържа и отскочи до "Бъргдорф Гудман", откъдето излезе с нова рокля.
И защо не в края на краищата? От време на време всяка жена има нужда да пилее пари.
В магазина извади късмет. Роклята на "Армани" ѝ лепна без нужда от никакви поправки. Черна коприна, гол гръб.
Харесваше ѝ да доставя удоволствие на някого. Нещо, което ѝ беше чуждо през по-голямата част от живота ѝ. Любов ли беше това? Надяваше се да е така.
На вратата се позвъни.
Тя се усмихна, спомнила си думите на Котън при вчерашната им регистрация в хотела.
Имам едно старо правило, беше казал той. Когато хотелската ти стая е с двойна врата, зад нея със сигурност те чака нещо хубаво. Ако има и звънец – още по-добре. Но когато има двойна врата и звънец, значи трябва да си отваряш очите!
До вечерята имаше доста време и затова тя беше поръчала вино и ордьоври. Котън не пиеше алкохол (и твърдеше, че никога не е пил), затова тя му поръча сок от червени боровинки. Би трябвало да се върне всеки момент. Срещата му със Стефани беше в 6:15 ч., а сега наближаваше осем. Скоро трябваше да тръгват.
Звънецът отново пропя. Тя излезе от банята, прекоси просторния хол и се насочи към двойната врата. Вдигна резето. В същия миг едното крило се отвори с трясък и тя се люшна назад.
В апартамента нахлуха двама мъже.
Реакцията ѝ беше светкавична. Кракът ѝ потъна в слабините на единия нападател, а дясната ѝ ръка се стрелна към гърлото на другия. Ритникът свърши работа. Човекът изпъшка, тялото му се прегъна надве. Но юмрукът ѝ пропусна другия. Тя отново се завъртя, кърпата падна от влажната ѝ коса. После видя дулото на пистолета. Беше насочено право в гърдите ѝ. Появиха се още трима въоръжени мъже.
Касиопея изведнъж си даде сметка, че хавлията ѝ е разтворена и предлага интересна гледка за неканените гости. Но това изобщо не я смути. Вдигна юмруци пред гърдите си и хладно попита:
– Кои сте вие?
– Сикрет Сървис – отвърна единият от нападателите. – Арестувана сте.
Какво ли бе направил Котън?
– Защо? -попитатя.
– Заради покушение срещу президента на Съединените щати.