Той и Касиопея Вит решиха да прекарат заедно уикенда в Ню Йорк. След като узнаеха какво иска Стефани, щяха да вечерят някъде и да отидат на театър. За целта долетяха от Копенхаген още предишния ден и отседнаха в хотел "Сейнт Реджис", на няколко преки северно от мястото, на което Котън се намираше в момента. Изборът беше на Касиопея, а той не възрази, защото тя поемаше разноските както обикновено. А и нямаше как да възрази на кралската обстановка, спиращата дъха гледка и апартамента, който беше по-голям от жилището му в Копенхаген.
Бе информирал Стефани къде е отседнал и сутринта, след закуска, на рецепцията на "Сейнт Реджис" го чакаше магнитна карта от "Гранд Хаят" с номера на стаята и кратка бележка:
"Ще се срещнем тази вечер, точно в 6:15 ч."
Остана леко озадачен от думичката "точно", но после си спомни, че бившата му шефка беше маниакално пунктуална – нещо, което я превръщаше в отличен администратор, но и в малък кошмар за подчинените ѝ. Освен това беше сигурен, че тя нямаше да го потърси, ако не ставаше въпрос за нещо важно.
Пренебрегвайки табелката с надпис "Моля, не безпокойте", Малоун пъхна магнитната карта в процепа до вратата. Лампичката светна в зелено, електронното резе тихо изщрака.
Стаята беше огромна, с широко двойно легло, върху което имаше няколко възглавници от тъмночервен плюш. Срещу него беше работното място, обзаведено с голямо бюро и стол с ергономична облегалка. Два прозореца гледаха към Източна четирийсет и втора улица, а трети предлагаше гледка на запад, към Пето Авеню. Останалата част от обзавеждането отговаряше на представата за хотел от висок клас в центъра на Манхатън.
С изключение на две неща.
Погледът му се закова на първото от тях – някаква стойка на алуминиеви крачета, стегнати с миниатюрни болтчета. Беше поставена пред прозореца вляво от леглото, обърната към стъклото. Върху поставка от солидно желязо се виждаше правоъгълна кутия с размери шейсет на деветдесет сантиметра, също от алуминий. Две от подпорите ѝ опираха в стените, а една стъпваше на пода.
Това ли беше важното нещо, което имаше предвид Стефани?
От челната част на кутията стърчеше късо дуло. Липсата на сглобки и болтове свидетелстваше, че нямаше как да я отвори и да провери съдържанието ѝ. Отстрани на рамката се виждаха метални вериги, сякаш съоръжението беше пригодено за пренасяне с тях.
Котън протегна ръка към запечатания плик. Името му беше написано отгоре. Погледна часовника си. 18:17 ч. Къде бе Стефани?
Отвън долетя вой на сирени. С плика в ръка Малоун пристъпи към един от прозорците и надникна надолу. Източна четирийсет и втора улица беше опразнена от коли. Трафикът беше отклонен. На идване беше забелязал паркираните пред хотела полицейски автомобили.
Нещо ставаше.
Високата репутация на "Чиприани" на отсрещната страна на улицата му беше добре известна. Някога беше влизал там и все още помнеше мраморните колони, мозаечните подове и кристалните полилеи. Някогашната банка днес се използваше за приеми на елита. Очевидно тази вечер беше организиран точно такъв прием, заради който бяха спрели трафика и опразнили тротоарите. Сигурно щяха да присъстват поне дузина нюйоркски знаменитости, които в момента се бяха струпали пред елегантния вход.
От запад се появиха две полицейски коли с включени светлини на покрива, следвани от издължен черен кадилак с две знаменца – националния флаг и този на президентската институция. След него се движеше още една кола на нюйоркската градска полиция.
Тази лимузина се използваше само от един човек. Президентът Дани Даниълс. Кортежът спря до тротоара пред "Чиприани". Вратите се отвориха.
Трима агенти на Сикрет Сървис изскочиха навън, огледаха обстановката и направиха знак на колегата си в колата. От нея слезе Дани Даниълс. Високият широкоплещест мъж беше облечен с тъмен костюм, бяла риза и светлосиня вратовръзка.
До ушите на Малоун долетя тихо бръмчене. Очите му потърсиха източника. Странният уред до прозореца беше оживял. Екнаха два изстрела. Прозорецът в другия край на стаята се пръсна. Ситни късчета стъкло полетяха към тротоара на трийсет метра по-надолу. В стаята нахлу студен въздух, примесен с грохота на големия град. Разнесе се жужене. Дулото се разтегна като телескопична антена и щръкна навън от прозоречната рамка.
Малоун погледна надолу. Счупеното стъкло беше привлякло вниманието на президентската охрана. Няколко глави се бяха вдигнали нагоре, към фасадата на "Гранд Хаят".
Дулото на устройството се показа навън. Дум, дум, дум.
Изстрелите бяха предназначени за президента на Съединените щати. Агентите събориха Даниълс на тротоара и го прикриха с телата си.