Выбрать главу

Клетката полетя зад борда и изчезна в морските дълбини. Членовете на екипажа се върнаха по местата си. Хейл остана сам на палубата. Ветрецът галеше лицето му. Продължаваше да мисли за обидата, която нещастникът беше хвърлил в лицето му.

Защо се превръщаш в проклет пират?

Морски чудовища, дяволски изчадия, обирджии, бандити, корсари, разбойници, нарушители на всички земни и небесни закони, мръсни копелета Това бяха само част от епитетите, свързани с пиратите.

Нима и той беше един от тях?

– Защо не? – прошепнаха устните му. – Защо не, след като всички ме мислят за такъв?

3.

Ню Йорк

Джонатан Уайът внимателно наблюдаваше сцената, която се разиграваше пред очите му. Беше седнал на маса до прозореца в панорамния ресторант на хотел "Гранд Хаят", откъдето се разкриваше отлична гледка към Източна четирийсет и втора улица. Видя как движението беше отклонено, а тротоарите опразнени от минувачи, видя и появата на президентския кортеж пред главния вход на "Чиприани". После чу трясък отгоре и видя стъклата, които се посипаха по плочника пред хотела. Последвалата стрелба беше доказателство, че устройството работи.

Докато внимателно подбираше мястото си, Уайът забеляза, че още двама души вършат същото. Те бяха агенти на Сикрет Сървис, които окупираха дъното на ресторанта, откъде също се разкриваше отлична гледка към улицата два етажа по-долу. Бяха оборудвани с радиостанции, а персоналът се погрижи масите около тях да останат празни.

Оперативната процедура му беше известна.

Периметърът се контролираше чрез разположени по околните покриви снайперисти, свободни агенти и физическа охрана, разположена плътно около държавния глава. Появата на президента в гъсто населени мегаполиси като Ню Йорк изправяше Сикрет Сървис пред огромни предизвикателства. Долепени една до друга сгради, море от прозорци, неизброими плоски покриви с най-различна конфигурация. Типичен пример в това отношение беше "Гранд Хаят" – двайсет и няколко етажа и две кули с остъклени стени.

Агентите на улицата реагираха на стрелбата, като скочиха върху Дани Даниълс. Процедурата "прикриваш и евакуираш" бе добре проверена във времето. Разбира се, автоматичното оръжие беше монтирано достатъчно високо, за да стреля над автомобилите. А полицаите и останалите агенти се бяха разбягали във всички посоки, за да се скрият от куршумите.

Улучен ли беше Даниълс? На този въпрос нямаше категоричен отговор.

Уайът насочи вниманието си към двамата агенти в дъното на салона, които не преставаха да играят ролята си на очи и уши, но явно бяха ядосани от факта, че са останали встрани от случващото се навън. Беше наясно, че хората на улицата също са оборудвани с радиостанции и имат отлична подготовка. За съжаление действителността рядко съвпада с предварително отработените сценарии и случващото се на улицата беше ярко доказателство за това. Автоматично оръжие с дистанционен контрол, насочвано от охранителни камери? Такъв сценарий положително не бяха предвидили.

Всички клиенти в ресторанта, около трийсет души, бяха насочили цялото си внимание към събитията на улицата.

Изтрещяха нови изстрели.

Президентът беше вкаран в лимузината. "Кадилак 1", или "Звярът" според терминологията на Сикрет Сървис, беше оборудван с 12-сантиметрова броня и специални гуми, които можеха да се движат дори спукани. Гениално произведение на "Дженеръл Мотърс" на стойност триста хиляди долара. Уайът знаеше, че след събитията в Далас през 1963 г. този автомобил се пренасяше по въздуха до всяка дестинация, която изискваше наземен транспорт за президента. Само преди три часа той беше разтоварен на летище "Кенеди". Разбира се, в компанията на още няколко специализирани коли. Този път процедурата беше частично нарушена, тъй като "Звярът" беше долетял без обичайните помощни автомобили, които обикновено пътуваха заедно с него.

Уайът хвърли кос поглед към изнервените агенти в дъното. Спокойно, рече си той. Скоро и вие ще попаднете в тигана.

После най-сетне обърна внимание на вечерята си – великолепно изглеждаща салата "Коб". Стомахът му нетърпеливо къркореше. Дълго време беше чакал този миг. Вдигни палатката си на брега на реката. Съветът, който беше получил преди много години, както винаги действаше безотказно. Ако чакаш край реката достатъчно дълго, лодките на враговете рано или късно ще се появят.

Лапна нов невероятно вкусен залък и го поля със сладкото червено вино. В устата му се появи приятен аромат на свежи плодове и дърво. Може би трябваше да прояви по-голям интерес към случващото се долу, но беше сигурен, че никой не му обръща внимание. И защо да го правят? В момента стреляха по президента на Съединените щати, но клиентите с места до прозореца бяха сравнително малко. Неколцина от тях скоро щяха да се появят по Си Ен Ен или "Фокс Нюз", превръщайки се в звезди, макар и само за няколко мига. И би трябвало да му благодарят за този шанс.