Вече нямаше нищо подобно. Смятаха го за безполезна отживелица.
Двамата цивилни агенти тичешком пресякоха ресторанта и изчезнаха по страничното стълбище, което щеше да ги изведе при главния вход на "Хаят".
Уайът остави салфетката на масата и се изправи.
Край прозорците се бяха струпали сервитьори, чистачи и дори работници от кухнята. Едва ли някой щеше да му донесе сметката. Приблизително помнеше цената на салатата и виното, към която прибави и трийсет процента бакшиш. Винаги се беше гордял, че оставя щедри бакшиши. Остави на масата банкнота от петдесет долара.
Ракетата така и не достигна земята, а втората и третата изобщо не бяха изстреляни. Очевидно героят си беше свършил работата.
Сега оставаше да чака момента, в който късметът щеше да изостави Котън Малоун.
4.
Клифърд Нокс прекъсна радиовръзката и изключи лаптопа. Ракетната установка беше стреляла само веднъж, а зарядът не бе улучил президентската лимузина. Наблюдателните камери, монтирани в автоматичните огневи устройства, изпращаха нестабилни и подскачащи кадри. Той изпитваше затруднение при насочването на пушката надолу, а накрая тя просто отказа да изпълнява радиокомандите. Беше поръчал специални модификации на пропелерите и експлозивите, за да бъде сигурен, че трите бойни глави ще унищожат тежкобронираната лимузина.
Сутринта всичко бе работило безотказно. Какво се бе случило?
Отговорът на този въпрос дойде от телевизионния екран в противоположния край на хотелската му стая. Множество снимки и видео клипове от джиесеми вече бяха достигнали до медиите. На тях се виждаше някакъв мъж, който се беше надвесил през счупения прозорец на един от горните етажи на "Гранд Хаят", високо над Източна четирийсет и втора улица. Бе яхнал металната рамка на устройството. Ръцете му енергично го разклащаха наляво-надясно и в крайна сметка успяха да насочат пушката към ракетната установка. В резултат един от автоматично изстреляните куршуми попадна в електронния блок и го унищожи в момента на изстрелването на ракетата.
Нокс бе изпратил командата за изстрелване на трите ракети една след друга. Но от устройството излетя само една, която бързо изчезна в южна посока, далеч от целта.
Телефонът иззвъня.
– Това е пълен провал! – процеди мрачен глас в слушалката.
Очите на Нокс останаха приковани в телевизионния екран. Още снимки бяха уловили автоматичните устройства, които стърчаха от остъклената фасада на "Гранд Хаят".
Под тях течеше текстът с последните новини. Засега липсваше информация за състоянието на президента.
В слушалката прозвуча нов глас:
– Кой е онзи мъж, който обърка нещата?
Нокс си представи картината от другата страна на линията. Трима надхвърлили четирийсет мъже, облечени спортно, седят в луксозно обзаведен салон, приведени над говорителя.
Общността.
Без един.
– Нямам представа – отвърна той. – Не съм очаквал подобна намеса.
Информацията за непознатия беше оскъдна. Камерите бяха успели да уловят бял мъж с пясъчноруса коса, тъмно сако и светъл панталон. Чертите на лицето му не се виждаха, защото телефоните, които го бяха заснели, бяха с ниска резолюция и липса на достатъчно фокус. Движещият се текст в долния край на екрана информираше зрителите, че по този човек бяха стреляли, но той все пак бе успял да насочи едното оръжие срещу другото, а после се бе оттеглил във вътрешността на стаята.
– Как е възможно някой да е бил информиран за предстоящата операция? – долетя следващият въпрос. – И на всичкото отгоре да я провали?
– Очевидно имаме пробив в сигурността.
Мълчанието насреща беше доказателство за правилността на предположението му.
– Тази операция беше възложена на теб, боцмане – обади се един от мъжете, използвайки официалното прозвище на Нокс. – И ти си изцяло отговорен за нейния провал.
Той добре съзнаваше това.
Някога, в далечното минало, боцманът се избирал от целия екипаж. Капитанът имал абсолютна власт по време на акция, но боцманът бил онзи, който отговарял за всичко, свързано с ежедневието на кораба. Той разпределял провизиите, поставял конкретните задачи, потушавал конфликтите и изисквал желязна дисциплина. Капитанът можел да направи твърде малко без неговото предварително одобрение. Тази система беше запазена и до днес, но с едно допълнително усложнение – Общността се управляваше не от един, а от четирима капитани. Нокс се отчиташе пред тях както индивидуално, така и общо. В неговите задължения влизаше и надзорът на екипажа – тоест на хората, които работеха пряко за Общността.