– Току-що получихме информация за нов удар.
– Къде?
– Тук, в Щатите. Ню Йорк, за да сме точни.
Оуен се оглежда наоколо.
– Тогава може би е по-добре да остана и да не летя утре. Можем да пренасрочим срещата с другите.
– Не, важно е да се придържаш към уговорения план.
– Защо?
Мадок се поколебава.
– Има някои усложнения във връзка с намирането на кръста.
– Смъртта на стареца?
– Да. Повярвай ми, по-добре е да си извън страната, когато започне да се шуми около случая.
7 „Мейфлауър“ – известният кораб, използван от пилигримите през 1620 г. за пътуването им до Плимут; едно от най-ранните заселвания на Америка. Пътниците му се смятат за предци на американската нация. – б. пр.
9
САН МАТЕО, САН ФРАНЦИСКО
Момичетата най-после са заспали и Рут и Джак са се оттеглили в спалнята си.
Мици е облечена в пижамата си с мис Пиги – подарък за Коледа, но все още не е готова за сън. През последните два часа преглежда материалите по делото с вещицата. Донован ѝ бе дала няколко папки. Вече е напълно объркана – не намира никакъв смисъл в това, което чете.
Слиза на долния етаж и си налива чаша студена вода от диспенсера, поставен до гигантския хладилник в ъгъла на луксозната кухня с дъбови мебели, после мята вътре няколко кубчета лед.
Взема чашата и излиза във вътрешния двор. В тъмнината се чува песента на щурците. Появата ѝ включва градинските лампички, окачени по секвоите и дъбовете, които стоят като стражи в краищата на имота. Откритото пространство на обширната ливада е насечено от широколистен клен, от калифорнийски лаврови дръвчета и от цветните лехи на Рут.
Вратата към двора се отваря и на прага застава Джак. Облечен е само с боксерки и косматият му корем виси над опънатия ластик.
– Излязла си навън да поохладиш страстите, които разпалвам в теб ли? – хили се той и се тръшва на дървения шезлонг до нея. Месестата му ръка стиска току-що отворена ледена бира.
– Ще ти се – отвръща Мици. Надява се да не са му хрумнали някакви тъпи идеи.
Джак протяга бирата към нея.
– Искаш ли?
Личи си, че още е пиян от вечерята. Мици вдигна чашата си с вода.
– Имам си, благодаря – уверява го тя и маха с ръка към ливадата. – Градината ви изглежда толкова красива нощем, колкото и през деня.
Той се извърта в шезлонга и се втренчва в нея.
– Както и ти.
Мици се изсмива.
– Май си пийнал прекалено много.
Зет ѝ протяга ръка и стиска нейната.
– Сериозно, Мици. Винаги си ме привличала. Когато започнах да се срещам с Рути, всъщност исках да излизам с теб.
Тя издърпва ръката си и се изправя.
– Ще се престоря, че не съм го чула.
Джак я настига и застава между нея и вратата.
– Защо? Не ми казвай, че не се чувстваш по същия начин. Виждал съм как ме гледаш. Как винаги си ме гледала.
– Махни се, Джак. Всичко това е само в главата ти.
– Ей, жена като теб трябва да е благодарна, когато мъж като мен ѝ обръща внимание.
Мици не може да повярва на ушите си.
– Я повтори?
Той пристъпва още по-близо към нея, докосва бузата ѝ с ръка и издиша бирения си дъх в лицето ѝ.
– Държах се добре с теб и с момичетата. Няма да ти навреди, ако и ти проявиш малко добрина към мен.
Придърпва я към себе си. Мици рязко го избутва назад.
– Това не се е случвало.
Джак я сграбчва отново.
– А би трябвало.
Мици извива китката зад гърба му и го блъска в стената. После изритва десния му крак встрани, така че той се привежда напред с разтворени крака и устата му се блъска в тухлите.
– Никога не се е случвало, Джак! – Извива китката му още по-силно, докато той не простенва. – Никога не си ми казвал нищо и никога не сме стигали дотук.
Разтваря с ритник краката му още повече и го кара да се свлече на колене до стената.
Дръпва рязко вратата и я тряска шумно зад себе си, докато влиза в сводестата всекидневна. Преди да се качи по стълбите, поглежда назад към стенещата купчина на терасата. Вдига рамене и се прибира в стаята си.
Това, което не забелязва, е Рут.
Сестра ѝ е стояла в сенките на всекидневната и ги е наблюдавала.
10
КЕНСИНГТЪН, МЕРИЛЕНД
Ирланеца седи сам на бара и пие уиски. Не си прави труда да яде. Все му е едно и дали ще се прибере.
Иска да се напие до припадък.
Има нужда алкохолът да заличи токсините на убийството. Да изтрие от главата му образа на стареца с взиращите се в нищото очи и отворен стомах, пълен с гърчещи се личинки.