12 Моктар Белмоктар (1972 г.) – алжирски терорист, ръководител и участник в няколко големи терористични организации, включително „Ал Кайда“. Има многократни твърдения за смъртта му, но все още няма категорично потвърждение. При една операция остава без едно око, откъдето идва и прякорът му Едноокия.– б. пр.
135
ЛОНДОН
Хеликоптерът на сър Оуен откарва него, Мици и Джордж Далтън до Лондон. Минават над южния бряг на Темза около Уест Кенсингтън и летят по продължението му, докато достигат до частната площадка за приземяване, източно от квартал Воксхол.
Изминават последните пет километра до Саутуарк с черно такси. Таксито и четирите коли без отличителни белези зад него са собственост на членове на ТСОА.
Мици почти не говори, докато подминават кръстовището „Елефант енд касъл“ и продължават по A 3 за последната част от пътуването. Умът ѝ е изпълнен с писъците на Амбър. Пръстите ѝ нервно си играят с тънката сребърна верижка на шията ѝ и със стоманения „Ролекс“ на китката. И двете са част от бижутерията на ТСОА с вградени микрофони, записващи и проследяващи устройства. Други предаватели са скрити в сребърните ѝ обици и в подметките на обувките ѝ.
Далтън седи до нея на задната седалка на таксито; Оуен е седнал срещу тях и се опитва да я успокои.
– С Джордж ще излезем след малко и таксито ще продължи до средата на Хай стрийт и парка. Останете вътре, докато не ви се обадят. Не забравяйте да платите на шофьора на излизане – може да ви наблюдават. Таксито ще тръгне и ще ви чака зад ъгъла.
Тя кима колебливо.
– Помнете, наоколо е пълно с наши хора –по улицата, в колите. Няма начин да изчезнете от полезрението ни.
– Благодаря ви.
Сър Оуен се обръща и казва на шофьора:
– Колин, отбий, където можеш; ще продължим пеша.
Колата подава мигач и спира на автобусна спирка.
Мици наблюдава как двамата мъже излизат. Затварят вратата, ръкостискат се и се разделят като приятели, които поемат по своите си дела.
Две минути по-късно таксито отново потегля. Мици проверява телефона си сигурно за стотен път. Включен е. Батерията е заредена догоре. Копчето за заглушаване на звука не е натиснато случайно. Не е пропуснала обаждане.
Става седем часът. Отминава.
После седем и десет.
След това и седем и двайсет.
Пет минути по-късно телефонът ѝ звънва.
– Фалън.
Електронно промененят мъжки глас ѝ дава просто указание, преди да затвори.
– „Кръчмата на Джордж“ – мини през всяка стая. Ние ще те намерим.
136
ГЛАВНО УПРАВЛЕНИЕ НА ФБР, САН ФРАНЦИСКО
Боб Бийм, Деймън Спинкс и Елеонора Фрачи се взират в триизмерната карта на екрана в заседателната зала. Извръщат поглед, когато Хелена Банкс влиза и заема мястото си на дългата маса.
Бийм обяснява, че според него търсенето трябва да се съсредоточи в района източно от Сан Франциско бей.
– Този триъгълник от гъсти гори се намира на четирийсет и пет минути път с кола от ранчото, откъдето са отвлечени момичетата – прокарва ръка по екрана. – Мястото, което сме оградили, минава хоризонтално по 580 от Кастро Вали до Дъблин, после вертикално по 650 от Дъблин до Сунол, хоризонтално – през 84 до Найлс, после от Найлс по 238 обратно към Кастро. Има много обществени паркове и места, удобни за скривалища. Тук са „Хейуърд мемориал“, „Плезантън ридж“, „Рекриейшън“, „Гарин енд Драй крийк“. Това са повече от сто квадратни акра площ.
Хелена не е съгласна.
– Мисля, че сте поели в невярна посока. Ако насочите силите си тук, ще допуснете голяма грешка.
– Защо?
– Нашият геопрофил води до предположението, че похитителите са нападнали през нощта, защото са искали да шофират по-надалече, а не толкова наблизо.
– Има логика – казва Елеонора. – Те са професионалисти, затова са избрали да ударят, когато хората са най-уморени и полицейските служители са най-малобройни и слаби.
Хелена продължава:
– Смятаме, че са пътували най-малко един час. Ако са се придържали към второстепенните пътища, това ни води към парка „Шепърд каньон“. Ако са пътували ту по магистралата, ту по малките пътища, може да са стигнали и до националния парк „Маунт диабло“.
Спинск изглежда разтревожен.
– Колко е голям „Диабло“? Около двайсет хиляди акра?