Марчети се връща на пейката и поглежда към хората си.
– Някой да ми даде нож.
Мици гледа как един от тях подава на шефа си нож за разфасоване на риба. Марчети го взема и кимва към брюнетката.
– Приятелката ми казва, че сте погълнали флашката с дигиталните файлове. Така че защо просто да не използвам това прелестно острие, да ви разпоря като риба тон и да я извадя от червата ви?
Мици не трепва.
– Заради „може би“.
Марчети присвива очи.
– Заради какво?
– Може и да съм казала истината и да съм я погълнала. А може да съм я изпратила далече оттук. Убийте ме и имате само петдесет процента шанс да сте прави. Освободете Амбър, закарайте я в болница и обещавам, че ще кажа истината.
– Обещаваш? – разсмива се той.
После се навежда напред и забива върха на ножа под дясната ключица на Мици.
Този път тя изпищява.
Марчети продължава да държи острието забито вътре в нея. Достатъчно дълбоко, за да ѝ причини агонизираща болка, но не толкова, че да прокърви фатално.
– Дай ми флашката!
В гърдите ѝ се стоварва силен удар.
– Дай ми я!
Тя се взира през него, сякаш е празно пространство.
Марчети изважда ножа и я удря през лицето. Мици усеща, че пострадалият ѝ нос отново се счупва. От ноздрите ѝ потича кръв и в главата ѝ избухват бели светкавици.
Яхтата завива надясно, тя не успява да се задържи и пада на пода.
От дъските се носи тежък мирис на мазен препарат и сапун. Това е последното нещо, което си спомня, преди да припадне.
ЧЕТВЪРТА ЧАСТ
143
ЛОНДОН
Докато вълните на безсъзнанието се отдалечават и Мици идва на себе си, усеща изгаряща болка в дясното рамо, в което бе промушена. Ако раната беше малко по-дълбока, щеше да ѝ изтече цялата кръв. Центърът на лицето ѝ пулсира от силна тъпа болка заради повторно счупения нос. Но не е толкова агонизиращо, колкото би трябвало да бъде. Предполага, че са ѝ дали някакво обезболяващо.
Дори без да отваря очи, знае, че са вързали ръцете ѝ отзад на гърба и са я сложили да седне на твърд метален стол, който лесно може да се мести. Глезените ѝ също са завързани, а липсата на поклащане означава, че вече не са на яхтата. Сигурно са ѝ дали някакъв опиат, за да я държат спокойна, докато се преместят от реката на сушата.
Сред тъмнината на спуснатите си клепачи чува женски глас, който кашля. Вероятно е брюнетката и с нея има поне един мъж.
Надушва цигарен дим и дървени стърготини. Въздухът покрай лицето ѝ е прохладен, но не студен. От начина, по който идват и заглъхват звуците, решава, че се намира в средна по размер стая, а не в голямо отворено пространство като склад.
– Искаш ли чай? – пита жената.
– Може, ако ти го направиш – отговаря мъжът.
По дъските на пода затрополяват токчета. Пуска се вода в мивка, после се разнася тракане на метален чайник. Включва се котлон. Мици предполага, че са в къща, офис или апартамент, който все още се строи, декорира или обновява.
– Няма мляко.
– Имаш ли захар?
– Да.
Мици държи очите си затворени и обмисля ситуацията. Не са я убили. Дъщерите ѝ трябва да са живи.
Все още разсъждава за значението на прехвърлянето ѝ тук, когато чува как вратата се отваря и се разнася мъжки глас.
– Вече трябва да се е събудила.
Гласът е на мъжа с ножа. Чува го как идва към нея. Събира силите си. Той поставя ръка на устата ѝ и стиска носа, за да спре притока на въздух.
Тя се задъхва и закашля, после повдига клепачи.
Марчети се е навел, така че е на нивото на очите ѝ.
– Здравей отново.
Мици се оглежда. Стаята е от апартамент, била е права за това. Лампите са светнати, значи е нощ. Мястото е наскоро измазано, всичко е в найлони против прах. В ъгъла са натрупани дъски от паркет и кутии с боя.
– Имаш ли представа какво е това? – Марчети държи в ръка черен предмет, приличащ на копче.
– Детектор за метал.
– Умно момиче – той отстъпва назад. – Изправи се. – Подава детектора на брюнетката. – Провери я.
Мускулестият здравеняк вдига Мици от стола.
– Разтвори крака – изсмива се той. – Обзалагам се, че не са ти го казвали отдавна, а?
– Стига с тия глупости – развиква се Марчети.
Брюнетката включва скенера и го прокарва по вътрешната част на краката на Мици.
– В стомаха ѝ – казва Марчети. – За бога, ще бъде в стомаха ѝ или в червата, не в бедрата!
Жената се изчервява и вдига скенера нагоре. Мести го бавно и от колана на Мици се разнася бипкане. Здравенякът го разкопчава и го изважда от гайките на панталона. После посяга към якето, сваля ципа и разтваря ризата ѝ. Брюнетката прокарва детектора над голата плът и от едната страна на торса на Мици се разнася друго бипкане.