– Виж ти, виж ти – кимва доволно Марчети. – Изглежда си казала истината.
Обръща се към здравеняка.
– Сложи я отново на стола.
Мици го наблюдава как минава зад гърба ѝ, където вече не вижда.
– Както казах, освободете Амбър и няма да имате никакво съмнение дали в червата ми има това, което искате, или е просто празна флашка.
– Умно – провиква се той. – Така ще си купиш още малко време, защото знаеш, че ще трябва да я проверя, и затова няма просто така да те разпоря.
Мици чува течащата вода, после той се появява отново пред нея с чаша в ръка и я подава на брюнетката.
– Подръж я, докато се подготвя.
Отваря кутийка с хапчета, изхвърля опаковката и изважда всички таблетки от двата блистера. Очите му светват, когато поглежда към Мици.
– Голямо мазало ще настане. – Сграбчва я за косата и дърпа главата ѝ назад. – Отвори уста.
Тя я стиска плътно.
Той забива юмрука си в счупения ѝ нос.
Мици изпищява от болка.
Марчети мята разслабителните таблетки в устата ѝ и задържа главата ѝ назад.
– Вода!
Брюнетката излива съдържанието на чашата в устата на Мици. Тя се задавя. Опитва се да изплюе таблетките. Марчети задържа ръката си върху устата ѝ, докато накрая ги поглъща.
Мици се навежда напред и се опитва да си поеме дъх. Марчети отново дръпва главата ѝ назад и ѝ набутва още една порция таблетки между зъбите. Този път тя няма въздуха нито волята да се съпротивлява. В мига, в който водата докосва устните ѝ, започва да преглъща.
Марчети избърсва мократа си ръка в нея и се отдалечава. Когато стига до вратата, се обръща към подчинените си.
– Вкарайте я в тоалетната, за да не изцапа всичко тук.
144
ЛОНДОН
Лаптопът на коленете на Джордж Далтън показва картина от камерите върху каските на въоръжените агенти от шлепа в Темза.
Големият бавен кораб се е прилепил до пристана близо до мястото, където държат Мици Фалън.
– Екипът за действие е готов – обръща се той към Оуен. – Имаме параболични микрофони, прикачени към сградата, всеки момент трябва да получим аудио.
– Добре. Дръж хората на позиция – казва посланикът. – Трябва да увеличим максимално шансовете да стигнем до момичетата, преди да стане късно.
Обажда се на Мадок, за да получи информация за положението отвъд Океана.
– Гарет, можеш ли да говориш?
– Не за дълго.
– Какво става с децата на Фалън?
– Рос Грийн и Ив Гарет идентифицираха някои заподозрени. Екипи, с които Марчети или Мардрид са свързани косвено. Трябва ни малко време, за да уточним къде са в момента.
– Времето е единственото нещо, с което не разполагаме.
– Знам. Имам шест екипа с агенти в района на залива, разпръснати и от двете му страни, но пространството е голямо. Честно казано, без по-точна информация за лица и места ще тъпчем на едно място.
Оуен вече е обмислил неблагоприятния изход от ситуацията.
– Ако нещата се развият зле, Гарет, искам тези животни да напуснат Калифорния единствено в ковчези, по никакъв друг начин.
– Разбрано. Нещо друго?
– Да, има. Реших, че не можем да оставим Ал Шиб и помощниците му на свобода до сутринта.
Мадок се намръщва.
– Имаме наистина добра възможност да открием всички ключови членове на терористичната клетка.
– Осъзнавам го, но без да знаем коя е мишената им, да не говорим за мястото и времето на нападението, не можем да рискуваме.
– Нуждая се от съвсем малко време. Нека ги оставим, докато Ал Шиб ни отведе до убежището си за тази вечер.
Оуен е непреклонен.
– Не можем. Съжалявам.
Мадок издиша шумно, но не оспорва решението му.
– Добре, как искаш да действаме? Ти ли ще се обадиш на Рон Брайърс в Националната разузнавателна агенция?
Оуен иска да компенсира разочарованието.
– Имаш ли някой доверен човек от агенцията, на когото можеш да съобщиш информацията?
– Да, имам. Неколцина даже.
– Тогава избери един и му се обади. Винаги е добре да се помага на такива хора да стигнат по-далеч в кариерата.
– Благодаря ти, оценявам го.
– Не е нужно. Просто звънни на твоя човек. И то скоро.
– Ще го направя.
Оуен прекъсва разговора.
– Имаме звук от къщата – казва Далтън. – Не е много добър, но чуваме Фалън. Положението явно е лошо.