Когато този пентхаус апартамент бъде завършен, Мардрид ще го продаде за милиони, без съмнение на някой богат руснак или арабин. Сега обаче сградата се състои само от подове, стени и тавани.
В десния му джоб има парче плат, в което са увити спринцовка, няколко чисти игли и толкова хероин и кокаин, с колкото една прилична рок банда би могла да се друса цял месец. Изкушението да забие солидна доза в голямата си изпъкнала вена е почти неустоимо.
Флашката, която екипът му извади от калифорнийската полицайка, лежи върху пласт тоалетна хартия.
Беше излъгала.
Флашката не е същата. Тази е по-малка, по-тънка, по-лека и празна.
Въпросът е какво да прави с жената.
За щастие, Мардрид още не го е подгонил. Но след ден или два ще го направи. И Марчети знае, че ако не успее да му осигури подробности за гробовете на рицарите, ще е най-добре да изкопае собствения си гроб.
Грабва хартията и безполезната флашка и влиза в другата стая.
По негова заповед са измъкнали жената от гардероба, почистили са я и са я сложили да седне на стол.
Марчети взема друг сгъваем стол и го слага срещу нея. Вдига флашката пред зачервените ѝ и посинени очи.
– Къде е истинската?
Тя мисли за момичетата си. Представя си как топуркат с малките си крачета като бебета, как ги повдига, как ги прегръща.
Този път Марчети крещи:
– Къде, по дяволите, е флашката?
Мици успява да овлажни пресъхналите си устни:
– Закарай Амбър в болница и ще ти кажа.
Той поклаща глава и се взира в нея. След всичко, което ѝ бе причинил, как все още не се е пречупила? Какво още трябваше да ѝ направи, за да се предаде?
Знае отговора. Няма такова нещо. Беше виждал и преди хора като нея – с желязна воля, непоклатими. Не много отдавна и той беше такъв човек.
През прозореца срещу него небето започва да просветлява. Знае, че след час ще съмне и американците ще хвърлят още повече екипи и усилия, за да намерят момичетата.
– Добре – казва накрая, побеснял от отчаяние. – Ще освободя една от твоите малки кучки. Ще го уредя. Но ти обещавам следното – пристъпва към нея, очите му я гледат с ярост. – Ако ме прецакаш, ако незабавно не ми дадеш това, което искам, другата ти дъщеря ще умре и смъртта ѝ няма да е милостива. Ще бъде бавна и болезнена и тя ще пищи твоето име. Ще бъде най-ужасната смърт, която можеш да си представиш.
150
КАЛИФОРНИЯ
Крис Уилкинс надува клаксона на колата, докато наближава убежището, защото знае, че ако забрави да го направи, рискува да получи куршум в челото си
Тес отваря. В дясната си ръка държи „Глок 29“; а на стената – на по-малко от метър – е облегната пушка. От настроението му разбира, че нещо го тормози.
– Всичко наред ли е?
Той хвърля поглед към момичетата. Все още са завързани, със запушени усти и с качулки на главите, но сега са разделени. Едната седи на стол, краката ѝ са завързани за него, а ръцете ѝ са омотани здраво зад гърба. Другата – пострадалата – е на пода, с повдигнати крака и превързана ръка.
– Ела отзад – кимва към кухнята той.
Тес затваря вратата и влиза след него в малката пристроена стая.
Крис тежко изпуфтява.
– Той иска да освободим едно от момичетата.
– Какво?!
– Порязаната. Каза, че трябва да я закараме в болница възможно най-далече оттук и да я оставим с указания да се обади веднага на мобилния телефон на майка ѝ.
Тес свива рамене.
– Можем да я накараме да се обади отвсякъде. Не е нужно да е от болница.
– Не се изразих правилно. Тя трябва да се обади от самата болница, за да може майка ѝ да провери, че наистина е там.
– Добре, схванах. Умна кучка.
– Кой е най-подходящият медицински център в района?
Тя поклаща глава.
– Не знам, ще проверя в Интернет. Сигурно има в Оукланд и Сан Рамон.
– Търси на изток. Намери нещо на около час оттук. – Крис кимва към момичето. – Как е тя?
– Не е фатално. Кървя като хемофилик, след като ѝ сряза пръста с онзи касапски нож, и оттогава скимти като котенце.
Той отива до хладилника и изважда бира.
– Искаш ли една?
Тя я взема от ръката му и отваря капачката.
– Това не ми харесва. Изобщо не ми харесва. Играем по свирката на противника, а това ще ни докара проблеми. Особено когато противникът е федерален агент.
151
ГЛАВНО УПРАВЛЕНИЕ НА ФБР, САН ФРАНЦИСКО