Сандра Донован се уверява, че вратата на кабинета ѝ е затворена. Винаги е предпазлива в това отношение, когато се кани да получи важно обаждане като това, което очаква.
Директорът на ФБР иска да говори лично с нея.
Лампичката на телефона върху бюрото ѝ светва и тя вдига слушалката.
– Да, сър.
Питър Лансли е известен като шеф, който обича да започва топло разговорите със своите подчинени. Разбира се, това е преди да пусне кофа с лед в панталоните ти, когато нещо се прецака. Затова не е изненадана, че началото е учтиво.
– Как си, Сандра? Не сме се виждали от конференцията за тежки криминални престъпления в „Куантико“.
– Добре съм, сър, благодаря, че питате.
– Тогава направи добра презентация – определено накара някои от старите глави да погледнат с по-свеж поглед на проблемите. Обаждам ти се за случая на Фалън. Има някои неща, които искам да ти кажа неофициално.
– Разбира се, сър.
– След малко ще получиш обаждане от човек, който ще ти се представи с две ключови думи: Толе и Мак. Повтарям: Танго, Оскар, Лима, Ехо. И Майк, Алфа, Кило.
– Разбрах, сър.
– Добре. Защото след това този мъж ще ти даде информация и повярвай ми, можеш да ѝ се довериш. Той е не просто златен, а платинен източник. Информацията, която получаваме от него, винаги е вярна. Винаги, Сандра.
Тя отбелязва как началникът ѝ натъртва на думата.
– Тази информация от чия страна идва, сър? От наша или от противникова, сър?
В гласа му се долавя лек смях.
– От наша страна, Сандра. Съвсем, съвсем наша. Казал съм на човека, че може да ти има доверие и да общувате директно, без посредник. Не ме разочаровай.
– Няма, сър.
Разговорът приключва. Донован оставя слушалката и се пита какво може да ѝ каже човек, който не е от нейния екип или от този на Боб Бийм, за отвличането на децата на Фалън.
Не ѝ се налага да чака дълго.
Секретарката ѝ се обажда.
– Търси те някакъв мъж по телефона. Казва, че директор Лансли е говорил с теб и очакваш обаждането му.
Очите на Сандра Донован се разширяват от нетърпение.
– Свържи ме, Силвия. Веднага.
152
КАРДИГАН, УЕЛС
Докато хеликоптерът на Оуен цепи въздуха в небето над Кардиган, той си мисли как преди векове този град е бил начална и крайна точка за стотици кораби и хиляди моряци; град с процъфтяваща корабна индустрия, успешна търговия с вълна и весели жители.
Вече не е така.
След като реката се затлачила с утайка, големите кораби спрели да идват и в икономиката настанал спад. Днес градчето е с по-малко от пет хиляди жители. Туристите, които го посещават, се интересуват или от история, или от религия. Идват заради замъка от единайсети век или заради църквата от дванайсети век, в която се съхранява националната католическа светиня на Уелс, олтарът със статуята на Благословената Дева, известна и като Богородицата със свещта, или Богородицата от Кардиган.
Именно тази светиня е фокус на посещението на новия папа, първото в Уелс от над трийсет години. Повод за национални тържества.
И първата междинна спирка на Оуен.
На разсъмване по небето се настаняват дъждовни облаци и температурите са почти на границата на замръзване, когато лимузината го взема и потегля през града. Заедно с него е Кари Окланд, бивша високопоставена агентка на МИ 5, която през последните пет години оглавява неговите европейски отдели за закрила на високопоставени личности. Четирийсет и две годишната жена е облечена с късо черно яке, черни камуфлажни панталони и кецове.
Тя изпъва мускулестото си тяло и се опитва да го увери, че всичко ще бъде наред.
– Всеки ден, на всеки час проверяваме кошчетата за боклук, канализационните шахти, пощенските кутии и важните места по маршрута на папата. Няма къща, апартамент, магазин или гараж, които да не сме претърсили. Няма никакъв шанс за опит за покушение срещу живота му.
– Винаги има шанс, Кари – затова съм тук.
– Напълно излишно, надявам се.
– Аз също. Не си и помисляй, че идването ми е признак на недоверие към теб. Според мен ти си най-добрата в бизнеса.
– Благодаря ти.
– Но наблюдателният екип настоява, че ще има опит за покушение срещу Светия отец, и смятам, че допълнителен чифт ръце никога не е излишен.
– Наблюдателите са грешали и преди – кимва тя, а ръцете ѝ потупват папката от кафява опаковъчна хартия, в която са поставени купища листове с информация.
– Много пъти. Надявам се и сега да грешат.
– Първият документ е дневният ред на папата – обяснява тя. – Вторият е списъкът с хора, с които ще се срещне Светият отец или които ще бъдат в близост до него. Говорих с охраната на Ватикана и или те, или ние винаги ще сме най-много на три метра от него. Третият е профилът на понтифика и неговите навици при пътуване. Четвъртият – анализ на...