Оуен я прекъсва.
– Прекалено много информация, Кари, прекалено много. Кажи ми само най-главното.
– Добре. Това е първият път от 1982 г., когато папа идва в Уелс. Той ще посети Кардиган, Суонзи и Кардиф, преди да пристигне в Уестминстър за сутрешната литургия, после ще лети за Белгия, за да благослови по-нататъшната реставрация на Гентския олтар.
– Ще говорим за Гент после. Фокусирай се върху Кардиган в момента.
– Градчето е лесно за оглед и следене. Мисля, че между нас, Ватиканската охрана и специалните служби той е в безопасност. Църквата е от дванайсети век, но е разширена, модернизирана и със специално място, изградено за светинята. – Посочва му папката. – Схемите са тук. Ще видиш, че това е труден район за покриване, така че там трябва да сме особено внимателни.
– Добре. Изглеждаш много добре подготвена, Кари – отпуска се леко Оуен. – От твоя гледна точка, какво те притеснява най-много?
Тя се усмихва:
– Неочакваното. Природата на живота е такава – винаги се случва нещо неочаквано.
153
ГЛАВНО УПРАВЛЕНИЕ НА ФБР, САН ФРАНЦИСКО
Сандра Донован плъзва две снимки по бюрото си. Едната на мъж, другата на жена.
Боб Бийм ги взема.
– Кои са тези?
– Току-що ги получих, изпратени са от непроследим сървър.
Той се усмихва.
– Няма такова нещо като непроследим сървър.
– Нима? Кажи го на техниците. Аз им казах същото преди малко и те ми се изсмяха в лицето. Ще те съсипят с обяснения как тези файлове са минали през всеки айпи сървър в Азия, преди да стигнат тук.
Бийм вдига снимките.
– И тези хора са?
– Джери и Сюзан Станхоп. Пол и Шарън Глас. Стийв и Кара Доплър. Или по-познати напоследък като Крис и Тес Уилкинс. Според доверен източник те са похитителите на децата на Фалън.
Бийм се взира в кръглото лице на мъжа и високите скули на русата жена.
– Стигнахме до същите имена при проверката на колите под наем. Какъв е източникът?
– Не мога да кажа, но е добър.
– Не можеш или не искаш?
– Не мога. Свърза се с мен чрез Лансли.
Очите на агента се разширяват от изненада.
– Нещо друго освен снимките?
Донован отпуска длани на бюрото си.
– Очевидно има отбрана група от бивши войници, които вече преследват семейство Уилкинс.
– Наемници?
– Не знам кой им плаща или ги ръководи, но Лансли каза, че можем да им се доверим. Мъжът, който ми се обади, ми даде списък с местата, на които са търсили.
Бийм свива рамене.
– И какво се очаква да направя аз?
Тя му подава лист хартия.
– Това са местата, на които казват, че не могат да отидат в следващия час. Може би е добре да провериш първо тези адреси?
– За сведение искам да заявя, че не ми харесва да работя по информация от непознати източници.
– Отбелязвам си.
Бийм взема листа от ръката ѝ.
– Осем места. Супер.
– По-добре е от това, с което разполагаме в момента, Боб.
Той избутва стола със скърцане, докато става, и размахва листа към нея, докато върви към вратата.
– Това ще свърши зле. Помни ми думата.
– Постарай се да не стане и...
Бийм затръшва вратата след себе си.
– ... не затръшвай вратата!
154
СТОКТЪН, КАЛИФОРНИЯ
Сто и седем километровото пътуване отнема на Крис Уилкинс час и четирийсет и пет минути.
Шофира на запад към Данвил, на юг до Дъблин и после на изток през Трейси и на север към Стоктън.
На около километър и половина от болницата на града слиза от магистралата, поема вляво и спира близо до Китайското гробище. Обръща се и поглежда в задната част на тойотата, където Амбър лежи вързана под одеялото. Не са ѝ давани никакви обезболяващи и седативи повече от три часа, защото трябва да е на себе си, когато стигне до спешната помощ. Липсата на лекарства обаче означава, че я боли и че стене така, че му се иска да ѝ затвори устата завинаги.
– Почти стигнахме. Ще те закарам до болницата след минути. Помни, трябва да се обадиш на майка си веднага. Не след като се погрижат за теб, преди това!
Преди да запали отново двигателя, използва нова СИМ карта и се обажда в Лондон.
– Момичето ще бъде в болница „Сан Хоакин“ в Стоктън след десетина минути. Кажи ми, когато се свърже с майка си, и изчезвам.