Слагат Амбър Фалън на носилка и я пренасят в манипулационната. Сестрите проверяват жизнения ѝ статус, после развиват кървавите превръзки от ръката ѝ.
От другата страна на завесата Бети Липтън подава бележката на болничния администратор Ан Лесли и набързо ѝ преразказва случилото се.
– Момичето е Амбър Фалън. Единият ѝ пръст е почти отрязан и е изтощена от загубата на кръв. Казва, че трябва да се обади на майка си веднага, иначе ще убият сестра ѝ.
Лесли поглежда бележката.
– Мислиш ли, че говори истината, или е клиничен случай за привличане на вниманието?
– Синдромът на Мюнхаузен винаги се различава трудно. Предлагам да звъннем на майка ѝ и да разберем.
– Искам първо да я видя.
Бети отмята завесата и администраторката пристъпва към момичето.
Амбър е облегната на възглавница в леглото и изглежда уплашена. Щом ги вижда, започва да говори бързо.
– Трябва да звънна на мама – така каза мъжът!
Лесли вдига слушалката на закачения на стената телефон.
– Кой е номерът ѝ, мила?
– В джоба ми е – сочи момичето. Не може да го извади, защото все още почистват и превързват ръката ѝ. – Това не е мобилният на мама, а онзи, на който мъжът каза, че ще бъде.
Бети го изважда и го подава на началничката си.
– Кой е този мъж, мила? – пита Лесли, докато проверява числата на телефона и ги набира.
– Онзи, който ни отвлече. Каза, че ако не звънна веднага, ще убие Джейд.
– Джейд е сестра ти?
– Да – Амбър сякаш ще припадне всеки миг.
От другата страна телефонът се вдига още при първото позвъняване.
– Ало?
– Тук е Ан Лесли от болница „Сан Хоакин“. С кого говоря?
– Лейтенант Фалън. При вас ли е дъщеря ми?
Администраторката се изненадва, че майката е полицай.
– Да, Амбър е тук и току-що се погрижихме за раната ѝ. Госпожо Фалън...
Мици я прекъсва.
– Госпожо, нямам време за въпроси. Дайте ми телефона на болницата, за да ви звънна обратно и да потвърдя, че сте тази, за която се представяте. Моля, направете го веднага, животът на много хора зависи от това.
– Номерът е 46 84 700. Ако звъните извън района на Стоктън, кодът ни е 209. Кажете на рецепционистката да ви прехвърлят в спешното отделение.
– Тя добре ли е?
– Добре е, госпожо Фалън. Вече е в безопасност.
Мици усеща, че ще се разплаче.
– Благодаря ви.
Администраторката затваря, показва се иззад завесата и се провиква към бюрото на рецепцията.
– Звънни в централата и кажи, че ще има обаждане за мен. Спешно е и трябва да ме свържат незабавно.
Лесли оглежда приемната, докато сестрата се обажда на оператора. Отделението е препълнено до пръсване. Иска ѝ се да имаше място, където да премести всички тези пациенти.
Влиза отново в малката стаичка и поглежда момичето в леглото. Горкото дете е стресирано и от бледата ѝ кожа личи, че е загубила доста кръв.
Взема кърпичка от кутията отстрани на леглото и изтрива сълзите, потекли от зачервените очи на Амбър.
Телефонът на стената звънва. Всички се втренчват в него. Лесли вдига слушалката.
– Ало?
– Мици Фалън е. Все още ли сте с Амбър?
– Да, госпожо Фалън.
– Слава Богу, че е добре! Заведете я на безопасно място и се обадете на...
Връзката прекъсва.
Амбър поглежда към администраторката.
– Какво каза мама?
Лесли успокояващо докосва лицето на момичето.
– Каза да не се тревожиш. Всичко ще бъде наред.
158
ГЛАВНО УПРАВЛЕНИЕ НА ФБР, САН ФРАНЦИСКО
– Болницата „Сан Хоакин“. Амбър Фалън току-що е приета в Спешното.
Боб Бийм вдига глава и поглежда заместник-директор Донован.
– Пак ли твоят източник?
Тя го поправя.
– Източникът на Лансли.
Инстинктът му казва да провери. Винаги проверявай, преди да се впускаш в действие.
Вдига слушалката на телефона на бюрото си.
– Свържи ме с администратора на болницата „Сан Хоакин“ в Стоктън. Ще изчакам.
Донован изпуфтява.
– Трябва ни екип там, Боб, и то бързо.
Той поставя ръка на слушалката.
– Искам да съм сигурен. След орязването на бюджета имаме малко хора и ако ги пратим там, се оголваме напълно.
Секретарката му се обажда.
– Свързвам ви, шефе.
Разнася се женски глас:
– Ан Лесли. С кого говоря?
– Специален агент Робърт Бийм от ФБР, Сан Франциско. Може ли да потвърдите, че току-що сте приели младо момиче на име Амбър Фалън?
Отсреща настава мълчание за момент.
– Агент Бийм, ще ми дадете ли номер, на който да звънна и да потвърдя самоличността ви?