Выбрать главу

– Трябват ми парамедици, и то светкавично!

От центъра имат координатите ѝ, така че не се налага да губи време в обяснения. Изважда швейцарско ножче от джоба си и разрязва дебелото тиксо, с което са вързани ръцете на Джейд. Вдига я и я поставя на пода, после проверява дали има нормален достъп на въздух и започва да ѝ прави изкуствено дишане.

Докато притиска гърдите ѝ, забелязва следите от изгоряло по възглавницата. Какъв човек трябва да си, за да екзекутираш младо момиче по подобен начин. Смъртта беше прекалено лесен край за тази кучка.

Проверява отново за пулс. Все още няма.

– Мамка му, хайде! – изругава тя и започва нова серия притискания. – Не ме предавай, малката!

Ив знае, че статистиката е против нея. Оказването на първа помощ рядко спасява живота на хора, които са простреляни и кървят така. Но винаги има шанс.

Раната е скорошна, от не повече от пет минути, и това означава, че все още има надежда да спаси мозъка от увреждания и да подкара сърцето.

По лицето ѝ се стича пот. Мускулите на китките и на ръцете я болят. Но тя не спира.

Вратата на бараката стои отворена, откакто е влязла. Чува звука от перките на хеликоптер.

– Идват, миличка – прошепва тя на Джейд. – Парамедиците ще бъдат тук всеки момент.

През вратата навлиза прах. Подът вибрира от бръмченето на моторите.

Вдига глава и вижда двама медици. Единият носи дефибрилатор, а другият – медицинска чанта и кислороден комплект.

172

КАРДИГАН, УЕЛС

Вътре в Църквата на Богородицата със свещта един от агентите, които патрулират с обучени кучета, съобщава, че всичко е чисто. Наблюдаващият инспектор вдига палец нагоре. Друг служител с куче проверява редиците с пейки.

Оуен ги оставя да си вършат работата и обикаля църквата сам. Знае, че всичко ще бъде претърсено и че никой няма да бъде допуснат вътре, без да мине през проверка и през електронен скенер.

Но има лошо предчувствие – от онези, които Мирдин го е научил да не пренебрегва никога.

Службата ще бъде заснета и ще се предава на живо за поклонниците навън и по целия свят, но вътре са допуснати само три камери и нито една не е на олтара. И до трите са разположени въоръжени цивилни полицаи, при контролното табло за звука също има един. Всички членове на телевизионния екип са предварително проучени и ще бъдат проверявани всеки път, когато влизат или излизат от църквата.

Оуен излиза при полицаите, които насочват струпващите се хора към районите зад уличните бариери. Има два кордона, предназначени специално за фотографите, журналистите и телевизионните екипи. Над главата му кръжат три полицейски хеликоптера – правят широки кръгове над близката околност.

Кари Окланд минава през пункта за проверка. Сега е облечена по-подходяща за църковна служба – със синя рокля до коленете и затворено деколте.

Щом стига до него, изстрелва новините.

– Хеликоптерът на Ватикана току-що се приземи и швейцарците качват Светия отец на папамобила.

– След колко време ще са тук?

– Десет минути. Не повече.

173

БОЛНИЦАТА „САН ХОАКИН“, СТОКТЪН

Елеонора кара Рос Грийн да изчака извън колата ѝ, докато проверява с Донован дали наистина е този, за когото се представя – някакъв частен детектив от гигантска международна компания, за която никога не е чувала, който има специални пълномощия от директора на ФБР да работи по случая. Затваря телефона, излиза от колата и свива рамене:

– Шефката ми каза, че можете да помогнете.

Агентът на ТСОА се обляга на кросфайъра.

– Стрелецът се нарича Крис Уилкинс, поне едно от многото му фалшиви имена. Смятаме, че истинското му име е Чарли Ууд, доста безлично за убиец, похитител и истински престъпник като него. Женен е за също толкова забележителна загуба на човешка ДНК, Тереза Ууд, родена Тобин.

– И откъде знаете това?

– Работата ми е да знам. Както казах, ние сме от една и съща страна. Колегите ми се опитват да помогнат на вашите колеги, а в момента Уилкинс бяга – Грийн бърка в джоба си и изважда лист хартия. – Резервирал си е самолетен билет от Стоктън след час. Обзалагам се обаче, че след хаоса тук ще го пропусне. – Вижда, че тя посяга към телефона си. – Вече имам човек на летището. И в парковете „Байрън“, и в „Ливърмор Трейси“, и в „Камп“. Но съм дотук. Нямам на разположение повече хора.

– И искате да покрия другите летища?

Той кимва:

– Имам чувството, че ще пробва да се измъкне от щата с частен полет и после ще се насочи към някое международно летище.