Оуен вади телефона и се обажда на съпругата си.
Тя не отговаря.
Той оставя съобщение.
– Здравей, нищо специално. Пред църквата съм и се каня да влизам, така че ще изключа звука на телефона. – Прави пауза, после добавя: – Обичам те, Джени. Обичам те повече, отколкото можеш да си представиш.
– Трогателно – казва глас зад него.
Глас, от който кръвта му изстива. Обръща се и вижда Жозеп Мардрид само на метър разстояние.
– Какво правиш тук?
На загорялото лице на врага му грейва ослепителна усмивка.
– Не бих пропуснал това за нищо на света – въздиша той и се прекръства. – Аз съм много религиозен човек.
– Ти си въплъщение на злото.
Мардрид изглежда доволен.
– Ще го приема като комплимент – кимва той и се вглежда в лицето на посланика. – Обичам църкви и гробища, а ти? Толкова много история и ритуали. Тайни, погребани под земята. Скрити, но толкова близо до това да бъдат разобличени. Разбираш за какво намеквам, нали? – усмихва се широко Мардрид. – Разполагам с един от твоите рицарски кръстове, Гуин. Първият от многото, които смятам да събера.
– Приемам го като признание за кражба, въпреки че това би било най-лекото ти престъпление. Там, където отиваш, няма да ти позволят да задържиш кръста.
Мардрид се изсмива.
– И къде точно отивам?
– Или в затвора, или в ада. Ако зависи от мен, и на двете места.
Испанецът разкопчава средното копче на сакото си.
– Съжалявам, че не мога да остана и да си побъбрим още, но имам работа – трябва да творя история – усмихва се и накланя глава. – Ще се постарая да върна кръста, за да те погребат с него.
Оуен се обажда на Кери Окланд, докато го наблюдава как се отдалечава към група испански дипломати.
– Жозеп Мардрид е тук.
– Какво?!
– С испанската делегация е. На входа на църквата.
– След минутка ще му поставя опашка.
Оуен затваря телефона и се присъединява към потока от хора, изпълващи църквата. Докато върви по централната пътека, разпознава английски, уелски и италиански министри, ръководителя на МИ 5 и началника на Швейцарската гвардия. Има телевизионни знаменитости, чиито имена не знае, както и малка група от местни енориаши.
Мардрид.
Не може да спре да мисли за него. Тук е, за да „твори история“.
Беше дошъл при него, за да се изфука с това. И беше споменал кръста. Оуен се оглежда, но не го вижда.
Заема мястото си на предната пейка. С периферното си зрение вижда Кери Окланд да говори с двама от агентите под прикритие.
В църквата започва да става неприятно горещо. Поглежда часовника си. Пет минути до началото на литургията. Вниманието му е привлечено от голямата бронзова статуя на Дева Мария и младенеца Исус. Когато папа Бенедикт я благослови през 2010 г. по време на посещението си в Лондон, тя бе определена като националната светиня на Уелс. Днес новият папа ще последва стъпките на Йоан Павел II, като благослови свещ и я постави в свещника в дясната ръка на Девата.
Телефонът в джоба му безшумно вибрира – съобщение. Той го изважда и дискретно поглежда екрана: „Джейд Фалън е простреляна в главата. Оперират я. Заподозряната Тес Уилкинс е мъртва. Ив“.
Оуен прибира телефона. Вратите в задната част на църквата се затварят със скърцане. Зазвучава музика на орган. Хората се изправят и приглаждат дрехите си, облечени специално за повода.
Най-великата литургия, която Уелс някога е виждал, ще започне всеки миг.
176
КАЛИФОРНИЯ
Крис Уилкинс решава, че е време да зареже форда. Вече го е карал по-дълго от планираното.
Летището на Стоктън е на по-малко от петнайсет минути от болницата. Беше се надявал да зареже колата там и да напусне щата, преди някой да започне да го търси. Но сега, след стрелбата, е прекалено рисковано.
Пътят пред него не предоставя никакъв шанс да отбие и да намери нова кола. Включва непроследимия телефон и звъни на Тес за трети път.
Никой не отговаря.
Заедно са повече от десет години и досега никога не се е налагало да звъни три пъти, за да я намери. Затваря, сваля прозореца на форда и изхвърля телефона. В страничното огледало вижда как апаратът пада на асфалта, отскача и изчезва в тревата край пътя.
Беше решил, че причина за първите две пропуснати обаждания са усложнения, свързани с убийството на хлапето на Фалън, подпалване на мястото и напускане на района. Сега знае, че не е така. Тес е професионалистка. Винаги е знаела колко е важно да следваш плана и да се обаждаш или да отговаряш, когато те търсят. Опитва се да не мисли за немислимото, не иска да си представя, че е била заловена. Или по-лошо.