Стоктън вече не е вариант за бягство и Крис обмисля да отбие към малко местно летище и да плати в брой на някой пилот на малък самолет да го изкара от щата, но е много вероятно ченгетата да са покрили всички подобни изходи.
Изключва Канада, въпреки че Ванкувър е само на петнайсет часа път от Стоктън и дори да мине по обиколен път, пак щеше да стигне до Уинипег за по-малко от ден.
Накрая насочва форда на юг към Мексико, но не по бързата междущатска магистрала, където има опасност да се натъкне на ченгета и да бъде заснет от пътните камери. Избира друг път. Толкова таен и уединен, че със сигурност и Бог не би го открил.
177
НЮ ЙОРК
Джо Стефани шофира през града, за да се срещне с шефовете на НРА. Радиото е включено и слънцето грее ярко. Денят беше адски успешен и той би трябвало да е щастлив.
Задържането на петима важни терористи определено ще даде тласък на кариерата му, ще му даде тази сигурност, заплата и пенсия, които ще го осигурят до живот.
Но не е щастлив.
Това, което го тормози, е фактът, че ако Гарет Мадок е прав – през следващите двайсет и четири часа ще има три терористични атаки и една от тях ще е точно тук, в Ню Йорк. Затова големият шеф иска да го види лично.
От проверката, която току-що е направил, знае, че Ал Шиб, Коршиди, Табризи, Хусан и Юсеф Мусави не са казали нищо.
Движението в Долен Манхатън е по-лошо отвсякога и джипът на Стефани е едва на половината път на Уолстрийт. Поклаща глава отчаяно. Не че не е очаквал задръстването. Все още има достатъчно време, за да стигне до срещата, но е досадно.
Оглежда се наоколо, раздразнен и нетърпелив. От лексуса вляво го поглежда сладка блондинка. Някакъв идиот се опитва да прекара количка за хотдог между колите и предизвиква буря от клаксони.
Надолу по една странична уличка се намира църквата, в която ходеше едно от бившите му гаджета. В миналото неоготическият ѝ заострен връх се извисяваше над всичко. Сега изглежда като джудже сред сградите наоколо. Такъв прогрес.
Трафикът най-после се раздвижва и той я изгубва от поглед.
После нещо му хрумва.
И всичко си идва на мястото. Като по чудо.
178
КАРДИГАН, УЕЛС
Няма по-добри спектакли от тези на католическата църква.
Скромността и тихите жестове не са за нея.
Според Оуен всяка католическа литургия е голяма работа, но тази с участието на Римския епископ е религиозният еквивалент на премиера на „Сирк дю Солей“.
Има толкова много свещи, че мястото с лекота конкурира Лас Вегас. Началното действие, централното шествие на целия църковен клир, направо спира дъха. Най-фина коприна и памучни одеяния. Безценни златни кандила и бокали. Омагьосващо ухание на тамян и вдъхновяващи гласове на божествени хористи.
Всичко е отвличане на вниманието от най-важното нещо в момента.
Сигурността на Светия отец.
Армията от добре обучени олтарни момчета в искрящи черно-бели раса е засенчена от легиона пищно облечени свещеници, епископи и архиепископи, които също настояват да заемат централно място на сцената. Но нищо не може да се сравни с величествената гледка на новия понтифик.
Облечен е в пласт след пласт антични одежди. Всяка дреха е символ, древен като самото християнство. Уникалният по дизайн палиум2 е украсен с червени кръстове, които символизират кръвта на Исус и е прикрепен към фелона3 с три златни игли – символ на гвоздеите, с които Спасителят е прикован към кръста.
Оуен забелязва кръглия шал с редуващи се златни и сребърни ивици, и лентата, извезана с кръст и същия Agnus Dei, Божи агнец, който се вижда и на „Гентския олтар“.
На лявото рамо на Светия отец има манипул, парче безценна коприна, ушито от червени и златисти нишки, символ на единството на източните и западните католически обреди.
Най-поразителна от всичко е дългата отворена отпред одежда, която папата носи: червена и обточена със зелено, тя предизвиква асоциация с уелския флаг. Светият отец пристъпва към аналоя, вдига поглед към смълчаното паство, после поздравява на приповдигнат уелски: Bendith Duw arnoch – „Бог да ви благослови“.
Всички сърца тръпват.
Всички освен едно.
Появата на Жозеп Мардрид е разтърсила Оуен Гуин. Сред стените на Божия дом той усеща как злото се надига.
2 Палиум – част от католическото църковно и литургическо облекло. Представлява тясна бяла вълнена лента с избродирани шест черни, червени или виолетови кръстове. В източните обреди аналог на палиума е омофорът. – б. р.