Завива на юг по Кънектикът авеню, обратно към Кепитъл белтуей, а тъмните му очи постоянно оглеждат за място, където може да отбие. Джей Зи рапира по радиото. Парчето е Bring It On от Reasonable Doubt, албума, който превръща хулигана, прострелял собствения си брат, в една от най-преуспелите музикални звезди.
Дуейн барабани в такт по волана.
– Ей, приятелче, как ми се ще да науча твоята мацка на някои номера. Тази Бионсе има страхотен задник, пич, страхотен!
Песента стига до припева и гласът от радиото му отвръща: Дай го насам, ако можеш...
Младият предприемач се разсмива:
– Мога, човече, мога! Нека ти кажа, брато, прекара ли една вечер с мен, никога няма да се върне при теб.
Отляво забелязва отбивка, на която може да спре. Много дървета. Може би е последната му възможност, преди да потегли на запад – трябва да помогне за прочистването на няколко канала в Маклийн, после го очаква отпушване на септичен резервоар северно от Вашингтон.
– Какъв живот, а? Изяж се завист, Джей Зи.
Паркира на Бийч драйв, пресича почти изоставения паркинг и тръгва към групичката дървета и дългата просека, наречена Рок крийк трейл.
Широкоплещестият, висок метър и осемдесет мъжага мисли само за това как да облекчи мехура си и започва да напоява почвата и израслата трева в секундата, в която разкопчва ципа си.
Всеки път, когато реши, че вече е приключил, отнякъде се излива нова порция от изпитите шотове текила и минерална вода.
Сигурно е заради секса. След секс винаги пикае така, сякаш е пожарникарски маркуч, насочен към горяща сграда.
Хрумва му нова мисъл. Лоша. Дано онази кучка не му е предала нещо гадно. Поглежда надолу към земята.
– Мамка му!
Шокът е толкова силен, че опикава панталоните си, докато отстъпва назад. През тънкия слой почва в краката му към него се взира мъжко лице.
Пикаел е върху мъртвец.
15
АНГЛИЯ
След шестчасов, изпълнен с турбуленции полет от Вашингтон Оуен Гуин отново стъпва на британска земя, или – по-точно – на асфалтовата настилка на „Хийтроу“.
ВИП екипът го посрещна отстрани на самолета и го съпровожда по дипломатическите тунели към чакащия хеликоптер. Бронираният „Бел“ бързо се издига във въздуха и се понася с повече от четиристотин километра в час на запад, към имението в Съмърсет, на около двеста километра от Лондон.
От прозореца на тринайсетместния хиликоптер за десет милиона лири сър Оуен наблюдава тучната зеленина на английската провинция, простряла се под него. Километър след километър духовната връзка става все по-силна и здрава и в мига, в който зърва Съмърсет Левълс11, той отново се чувства цял.
Гластънбъри. Никой друг град не събужда в хората толкова много мистични асоциации.
Стъкленият остров. Йосиф от Ариматея. Свещеният Граал12.
Докато бившият британски посланик в Съединените щати се взира в Гластънбърийския хълм, в съзнанието му изплуват легенди и истории от минали векове. Смята се, че тук се е намирал Авалон, мястото, където е бил изкован Екскалибур. Където Артур, кралят воин, е бил донесен тежко ранен в битка със смъртния си враг. Където според някои е умрял, а според други е „роден отново“ и е станал безсмъртен.
Хеликоптерът кръжи над голямо имение и започва предпазливо спускане. Оуен Гуин е отново там, където му е мястото, където предците му са се сражавали и са загивали за свободата и за християнството. Отново у дома.
Докато хеликоптерът рулира, той проверява телефона си.
Има няколко пропуснати обаждания, но само едно го интересува истински.
Онова от Мирдин.
11 Съмърсет Левълс, или Съмърсет Левълс енд Муурс – област в Централен Съмърсет, Югозападна Англия. – б. пр.
12 Стъкленият остров е старото келтско име на Гластънбъри. Според Библията Йосиф от Ариматея (Йосиф Ариматейски) отстъпил гробницата си на Христос. Легендите свързват или него, или сина му, който също е Йосиф, със Свещения Граал – те са го донесли в Англия. На англ. ез. двете имена се изписват по различен начин – Josephus е синът, а Joseph – бащата. – б. пр.
16
РОК КРИЙК ТРЕЙЛ, МЕРИЛЕНД
Пиячката направо извира през разширените пори на Ирландеца, докато се надвесва над заровеното тяло. Използва мръсната носна кърпа, за да попие алкохолната пот от челото си.
Местопрестъплението е само на километър и половина от магазина на Амир Голдман. Като се има предвид, че най-вълнуващото нещо за това провинциално селце обикновено е смяната на светлините на светофара, детективът е готов да заложи пенсията си, че двете убийства са свързани. Не че пенсията му ще е кой знае колко. Когато бачкаш тази работа четвърт век, очакваш да получиш нещо повече от минималното възнаграждение и добавка колкото за по една кофа пилешки бутчета на седмица.