От Стоктън пое по дългите и заобиколни пътища към Фресно. Там открадна шевролет, паркиран на паркинг, и тръгна по второстепенните шосета към Бейкърсфилд, откъдето взе автобус до Флагстаф. Добра се до гарата и си купи билет за Мексико.
Сега ще си вземе душ, ще хапне купената на една бензиностанция пица и ще се строполи в леглото в къщата, която е наел, близо до река Сонора.
Изключва двигателя и излиза навън в изгарящата жега.
Кварталът изглежда лъскав и изискан. Ярко боядисаните къщи са подредени една до друга, пред тях има просторни площи с пожълтяла от слънцето трева и насипан чакъл за паркиране. Нищо специално, но е прилично. Няма боклуци. Няма графити. По улицата не се мотаят банди. Място, в което би могъл да се впише за ден или два. Когато е абсолютно убеден, че вече не му пари на петите, ще хване самолета от международното летище „Гарсия“ и ще започне начисто.
Животът продължава.
183
БОЛНИЦАТА „САН ХОАКИН“, СТОКТЪН
Лекарите казват на Мици, че Амбър ше живее. Казват ѝ също, че е прекалено рано да се определи какъв точно ще бъде животът ѝ.
Куршумите са разкъсали тъканите, причинили са травми и са изпочупили кости. Възстановяването ще бъде бавно. Дълго. Болезнено.
Консултиращият я лекар, едър мъж, който прилича на белокос Уил Смит, има благи очи. От онези, на които Мици чувства, че може да се довери.
– Все още е в безсъзнание, госпожо Фалън, но жизнените ѝ показатели са добри и очакваме да се събуди съвсем скоро.
Мици отчаяно се опитва да получи добри новини, докато той я придружава до стаята на Амбър.
– Ще проходи отново, нали?
Лекарят се усмихва.
– Много се надяваме. Първо трябва да дойде в съзнание и да започне да общува с нас. После ще направим тестове.
Завиват зад ъгъла и в коридора Мици вижда стол, препречващ пътя към стаята. В него неудобно се е свила една позната фигура.
Елеонора Фрачи я поглежда с размътен поглед.
– От колко време си тук? – пита Мици.
– През цялото време. Трябваше да остана, докато дойдеш.
Италианката се изправя и се протяга.
– Изглеждаш ужасно – казва Мици, после разтваря ръце да я прегърне.
Двете се притискат силно, почти болезнено, опитвайки се да прогонят другата, по-силната болка.
Когато се откъсват, Мици хваща ръцете на италианката.
– Благодаря ти, че си била тук и си се грижила за дъщеря ми.
Елеонора кимва.
– Искаше ми се да мога да направя повече. – Посочва с глава към вратата. – Ще изляза и ще поседя малко там. После ще си взема душ, за да не изглеждам толкова ужасно.
Мици се усмихва и влиза в затъмнената стая. Първото, което забелязва, е бипкащият звук на машините. И че Амбър е облечена в розова пижама. Ако се види, направо ще откачи – никак не обича розово.
Отпуска се в стола до леглото и посяга към ръката ѝ. Вижда превръзката на отрязания пръст и почти се разплаква. Главата ѝ се изпълва с писъците, които бе чула по телефона. Думите на Амбър: „Порязаха ме, мамо!“.
Мици вдига ръката ѝ и нежно я целува.
– Всичко ще бъде наред, миличката ми. Мама е тук и всичко ще бъде наред.
184
КАРДИГАН, УЕЛС
Бронираната жилетка, която сър Оуен Гуин носи под дрехите си, е поела по-голямата част от взрива.
Но не цялата.
Не достатъчно.
Скритият в свещта С4 е детониран от разстояние точно когато той я е вдигнал от дясната ръка на националната уелска светиня. Тъй като посланикът е едър, тялото му е поело достатъчно от силата на взрива, за да спаси понтифика и заобикалящите го свещеници. Но не и себе си.
Взривът е откъснал предната част на лицето и върха на главата му. Ако бе стигнал няколко секунди по-рано, ако бе успял да дръпне свещта по-близо до тялото си, може би щеше да оцелее.
Ланс Боку съпровожда лейди Гуин по пътеката на църквата „Дева Мария на Кардиган“. След като останките на съпруга ѝ са отнесени в семейния параклис в замъка „Каергуин“, тя бе настояла да я отведат на мястото, където е прекарал последните си минути. Докато пътуват натам, Дженифър пуска отново и отново последното съобщение, което той бе оставил на телефона ѝ: „Обичам те, Джени. Обичам те повече, отколкото можеш да си представиш“.
Световната преса е научила за посещението. Местната полиция е затворила улиците, опитвайки се да осигури малко уединение за вдовицата на един от най-изявените британски рицари. Боку е разположил наоколо достатъчно хора от Ордена, че да е сигурен в безопасността на района.