– Събота сутринта щях да пътувам. Имах почивен ден и смятах да ходя в Атлантик сити за рождения си ден. Видях някакъв мъж да излиза от магазина на Амир около десет и половина вечерта. Тръшна силно вратата зад себе си.
– Какво привлече вниманието ти?
– Натисна повторно дръжката, за да провери дали вратата е затворена. Както правиш, когато излизаш от място, което е твое – от дома си например.
Ирландеца записва нещо в бележника, преди да зададе следващия въпрос.
– И как каза, че е изглеждал на външен вид?
– Хубавец. Мускулест. В началото на трийсетте – лицето ѝ грейва, докато си го представя. – Висок и гладко обръснат, с много тъмна коса. Беше наистина много красив.
– Забеляза ли как беше облечен?
Тя се замисля за около минута.
– В синьо. Синьо яке и дънки. Но не джинсово яке, нещо по-елегантно.
Ирландеца отпива от бирата си. Описанието съвпада с изкопания от гората.
– Какво направи после?
– Пресече шосето, влезе в голяма кафява кола и потегли.
Сузи Кларк потупва Сара по рамото.
– Кажи му за шума.
Сара кимва:
– Нямаше никакъв шум.
– Вероятно е била от онези, електрическите коли – допълва Сузи, за да докаже, че си е заслужила безплатните питиета. – Някоя от онези хайбриди.
– Имаш предвид „хибриди“ – казва Ирландеца. Обръща се пак към Сара. – Видя ли марката, разпозна ли модела на колата?
Тя поклаща глава.
– Хич не ме бива с колите. Не е като с мъжете. Беше голямо, квадратно нещо.
– Вероятно джип, автомобил с висока проходимост – казва авторитетно Сузи.
– Благодаря за уточнението – отвръща Ирландеца.
– Няколко секунди по-късно го последва друга кола – продължава Сара. – Изненадах се, защото беше без фарове и не я бях забелязала до този момент.
Сузи се намесва с въпрос:
– Някаква идея за марката?
Сара поглежда свъсено приятелката си.
– Не знам. Беше сребриста. Като лимузина, но не толкова голяма.
Ирландеца допива уискито си, докато Сузи продължава да води разпита вместо него.
– Като колите, които карат сводниците по филмите ли?
Сара се намръщва.
– Не, имаше повече класа. Беше с онези, стъклените покриви. Забелязах, че светлината от уличните лампи се отразява в покрива, докато потегляше.
– С две или с четири врати?
Тя се замисля.
– Четири. – После явно се сеща за нещо. – О, може и да бъркам, но номерът беше някак странен.
Ирландеца се намесва.
– Защо? От друг щат ли беше?
Сара изглежда притеснена:
– Не, сега наистина ми изглежда тъпо. Забрави, че съм го казала. Наистина не съм сигурна и не искам да изръся нещо глупаво.
– Кажи го – подтиква я Сузи. – Никой няма да помисли, че си глупава.
– Не мисля, че номерът беше от Вашингтон. Дори не съм сигурна, че беше американски.
Ирландеца маха на бармана и поръчва последните питиета. Чужд регистрационен номер означава само едно. Проблеми. От онези, които може да се окажат неразрешими.
22
ГЛАСТЪНБЪРИ, АНГЛИЯ
На просторните зелени площи каца рояк хеликоптери. По дългата алея са се подредили коли с шофьори в строги униформи. Въоръжени охранители съпровождат единайсетте мъже и жени до внушителния дом, после ги повеждат през прохладните мраморни коридори до врата с табела „Винарска изба“.
Двама бивши служители на Специалните въздушни сили стоят от двете страни на голямата черна дъбова порта и проверяват самоличността на хората, преди да ги допуснат до стълбището. След като стигнат долу, посетителите използват пръстови отпечатъци и скенер на ретината, за да влязат в голямо помещение с противобомбена защита и без никакви прозорци.
В средата на стаята е разположена древна кръгла маса. Гравирана е с хералдически кръстове и християнски символи. Масата е много повече от декорация, която осигурява равнопоставено настаняване на присъстващите – тя има евхаристична символика13: представя разчупването на хляба от Исус.
Единайсетте делегати на Тайния и свещен орден на артурианците заемат местата си.
Всички са преуспели изпълнителни директори, собственици на големи фирми, ангажирани с филантропски дейности, които освен това финансират и ТСОА.
Организацията е посветена на мира, свободата и безкрайната борба срещу тероризма и злото.
Също като самата Великобритания – страната, в която се намира главният щаб на организацията, Орденът се ръководи от два отделни органа. Единият е изборен, другият – наследствен. Днес се провежда среща на Вътрешния кръг, изпълнителния орган, съставен от избрани представители. Избрани не само заради огромното си състояние и власт, но и защото отдадеността им на главните цели на ТСОА е толкова голяма, че са готови да умрат – или да убиват – за тях.