Макар Вътрешният кръг да определя и осъществява на практика политиката на Ордена, той не може да предприеме нищо, без да се допита до по-важния и още по-древен орган.
Кръвната линия.
Кръвната линия се състои от членове, които са преки потомци на рицарите на Кръглата маса.
Под тези две ръководни тела е скрита армия от съвременни рицари. Тайна сила, разпръсната по целия свят. Набирани почти изцяло от различни национални войски и разузнавателни организации, това са хора, които ползват за униформа анонимността на цивилните дрехи, а за прикритие – предградията и обикновения средностатистически живот.
Днешният дневен ред е написан с Артуровия шифър – ротационен код, който се променя на всеки час. Простичък вариант на нещо, което векове по-рано е представлявало две дървени колела с издълбани в тях букви и цифри. Външният кръг съдържа числата, вътрешният – буквите. Основният код винаги е А и 1. Но всеки ден някой завърта колелото и записва случайно падналата се цифра, което да отговаря на А. Ако например А се свърже с 6, дневният шифър ще бъде известен като Плюс 6. Съвременните артурианци имат специални устройства за сигурност, защитени с буквеноцифрени пароли, чрез които получават кода на всеки изпратен до тях документ.
Секретарят на кръга, Ланс Боку, прочита протокола от предишната среща. Той е в средата на трийсетте, висок, тъмнокос, с широки плещи на плувец и тънка талия на гимнастик. В гласа му се долавя намек за френски произход.
– Някой иска ли да допълни нещо? – пита Оуен.
В стаята настава тишина.
– Тогава отбележи миналото заседание за приключено, Ланс.
Тишината продължава, но този път се усеща повече неловкост. Изпълнена с очакване и страх.
Французинът продължава:
– Стигнахме до проблема с нашия доверен колега. Нашият отсъстващ приятел.
Очите на всички се насочват към празното място на масата.
– Вече е ясно – казва Оуен, – че Анджело Марчели е напуснал Ордена. Зад този му таен живот има друг таен живот. Живот, отдаден на хазарт, кокаин и престъпления. Анджело е бил разорен. Личните му сметки са били фалшифицирани и той е обявил банкрут.
В стаята се надига изненадан шепот.
– Моля ви, не съм свършил – Оуен изчаква да се възцари тишина. – Откраднал е няколко артефакта от Ордена и вероятно е напуснал страната. От това, което установихме, е използвал местни престъпници, за да продава погребални кръстове, които е заграбвал сам. Свързал се е с американски търговец на антики със съмнителна репутация, който се е сдобил с един от кръстовете. Преди два дни антикварят е убит от хората на Марчети. Не знаем защо.
Неколцина от делегатите се прекръстват при споменаването на убития.
– И сега възникна усложнение – продължава Оуен. – От известно време имах подозрения спрямо Анджело, затова през последните седмици поръчах да бъде следен. – Погледът му се насочва към отсрещната страна на масата, където седи млад англичанин. – Джордж последвал неговите хора, когато те тръгвали от магазина на търговеца в Мериленд. Той сам ще ви разкаже останалото.
Джордж Далтън, мъж със стройно тяло, добре оформена тъмна брада и бледосини очи, разказва случилото се:
– След убийството на търговеца двама мъже напуснаха местопрестъплението.
Спряха в покрайнините на Кенсингтън и влязоха в една горичка. Само един от тях излезе. Тръгна на юг и спря в денонощна закусвалня на около половин километър източно от Дюпон съркъл. Наблюдавах го през прозореца как яде на бара. Когато се върна в колата, го пресрещнах. За нещастие, той се оказа по-опитен противник, отколкото очаквах, и имаше нож. – Джордж вдига ръка, за да покаже превързаната си китка. – Опасявам се, че сблъсъкът беше прекалено остър и той загина. Успях да взема рицарския кръст от жабката в колата му.
– Липсват още две разпятия и вероятно други артефакти, за които още не знаем – казва Оуен. – Предполагаме, че Анджело е изгубил вяра в своите съдружници и е решил сам да продаде другите кръстове. Мисля, че всички можем да се досетим към кого ще се обърне в крайна сметка и какви могат да са последствията от това.
Стаята отново се изпълва с оживено мърморене и Ланс приема това като намек.