– Благодаря ви, екипът ви пожелава приятен ден – казва усмихнатата стюардеса.
Погледът на Мици може да я вкамени.
От ФБР я бяха накарали да пътува в икономична класа и през целия полет не е мигнала.
За неин късмет носи само малка чанта на колелца като ръчен багаж и минава бързо през охраната.
В чакалнята намира мърляв таксиметров шофьор на средна възраст, който държи картон с името ѝ. Изглежда почти толкова ядосан, колкото е и тя.
– Фалън, това съм аз – маха му Мици.
– Закъсняхте.
Ама че наглост, мисли си тя.
– Да, всички сме прецакани. Запишете ми го на сметката. И добавете още десет долара отгоре, защото имам нужда от кафе, преди да ме откарате където и да било.
Той се разсмива и поклаща глава, изумен, че ще трябва да чака още.
– На две крачки оттук има „Дънкин донътс“, „Грийн лийф“ и „Гуава и джава“. Избирайте.
– „Дънкин“. Другите две звучат прекалено скъпарски, а и нямам никакво намерение да си поръчвам лапсан сучон15 на някакъв пъпчив студент.
– Мога ли да взема багажа ви?
Тя забелязва, че шофьорът лъха на алкохол и изглежда като смазан от влак.
– Няма нужда. Да ви приличам на човек, който не може да влачи мижаво куфарче на колелца?
– Не, не приличате. Но ми се струвате доста нервна – отвръща мъжът и я повежда към кафенето. – Просто се опитвах да бъда любезен.
– Е, във вашия случай щеше да е любезно да си вземете душ след нощния запой.
– Работих до късно и нямах време да се преоблека. Съжалявам. В момента преживявам лош период.
– Е, лошият период не е извинение за лошата миризма. Моят лош период ме преследва още от Лос Анджелис през Сан Франциско и дотук и съм се сблъскала с толкова вонящи на алкохол мъже, че вече не си правя труда и да ги броя. – Мици млъква, защото си дава сметка, че прекалява. – Вижте, съжалявам, че е трябвало да ме чакате. Напомнете ми да ви се реванширам с добър бакшиш.
Стигат до щанда с понички и застават на опашката. Мици отваря портмонето си.
– Искате ли кафе? Аз плащам.
Мъжът се усмихва доволно.
– Защо не? Средно дънкачино. Мога да хапна и един датски сладкиш с ягодово сирене, ако ви се отпусне от сърцето.
– Шегувате се, нали? Ягодово сирене? Наистина ли има такова?
– Ягодово или ябълково сирене, пробвайте, ако искате.
Мици залага на ягодите и на двойно еспресо. Плаща всичко, а той взема торбичките със сладкишите и кафетата.
– Да седнем и да ги изядем тук – посочва към една маса. – Не обичам да се храня и да пия в движение.
Тя поглежда часовника си.
– Не съм сигурна, че имам време за сладки приказки. Трябваше да се срещна с един човек още преди час.
– Знам. С ченге на име Фицджералд. Вече го срещна. – Ирландеца издърпва един стол за нея. – Сядай и той ще ти разкаже за случая, докато ядем.
15 Лапсан сучон – един от най-известните и скъпи сортове чай от Южен Китай. – б. пр.
29
ГЛАСТЪНБЪРИ, АНГЛИЯ
Задната морава на имението блести от игривите капчици роса. Две фигури, облечени в бяло от глава до пети, пристъпват по тревата сред ярката утринна светлина.
Кимват си вежливо, после свежият въздух се изпълва с остро свистене на стомана.
Сър Оуен Гуин и Ланс Боку бяха кръстосали шпаги за пръв път на олимпийските игри, където Франция бе победила Великобритания. В боя се бе изковало искрено приятелство и по-късно Ланс се бе присъединил към Ордена.
Стоманата разсича въздуха. Коленете се сгъват. Пръстите на краката се забиват в земята. Мъжете се въртят, хвърлят се напред и се извиват – елегантни фигури в искрящобели бричове и жилетки. Никой от двамата не мига зад маската. Всяко трепване би струвало скъпо.
Отвъд моравата електронно устройство избипква, отчитайки резултата, и звукът тихо отеква наоколо.
Първа капка кръв за французина – ловък финт, последван от светкавично пробождане в рамото.
Оуен парира нападението с хитрост. Големите му стъпала се движат изумително бързо и леко. За секунда развива скоростта на състезател категория перо. Отбива удара, после напада.
Ланс отстъпва с танцова стъпка назад, отказва се от нападателната тактика и се опитва да остане спокоен. Отблъсква, парира. Отново отстъпва.
Оуен атакува.
Французинът отклонява острието на шпагата и го спира ниско долу, в областта на корема на противника си.
Още едно бипкане. Втора точка за младия мъж.
Докосват остриетата си. Танцът започва отново. В древни времена би завършил с поражение, смърт или – с най-ужасния възможен край – безчестие. Стъпалата им летят напред и назад из влажната трева като лудуващи паленца. Ланс нанася удари ниско долу, после високо. Оуен блокира. И двете остриета се плъзват по предпазителите на дръжките. Погледите на мъжете са вперени един в друг. Мускулите са напрегнати до краен предел. Оуен се навежда напред. Изблъсква противника си. Атакува отново.