– Упражненията – обажда се Елеонора – са единственият начин да убиеш калориите. Пия кафето си със захар и сметана, но ходя редовно във фитнеса и убивам калориите. Трябва да идваш с мен.
– Сладурче, единственият фитнес, от който имам нужда, трябва да е висок, богат, красив и да няма проблем с грижите за две тийнейджърки. – Обръща се и посочва една от снимките на бюрото си. – За момента тези двечките са моите убийци на калории.
В стаята настава тишина. Достатъчно дълга, за да разбере, че никой друг от присъстващите няма деца.
Оставя снимката на мястото ѝ.
Сандра Донован се появява от стъкления си офис.
– Дами, надявам се, че все още не сте си показали ноктите.
И Мици, и Елеонора поглеждат към нея.
– Добре. Какво ще кажете някой да ме информира за случая със сатанистите?
Бронти изсипва на дланите си малко антибактериален гел и започна да го втрива, докато говори.
– Килерът на жертвата беше пълен с всякакви вещи, свързани с черна магия. Вещерски роби, свещи и книги със заклинания.
– Нещо за съпруга? – пита Донован.
– Нищо. Не е участвал в тези занимания на съпругата си, нито е знаел за тях.
– Глупости! – отсича Мици.
– Не познаваш случая – тросва се Елеонора, която все още не е сигурна дали ѝ е приятно да я наричат „сладурче“.
– Не е и нужно. Ако си е падала по сатанизма, със сигурност е знаел. Щяла е да се държи странно в леглото. Питайте всеки женен мъж.
– Може би трябва да я запознаете със случая – казва Сандра Донован, очевидно доволна от искрите, които прехвърчат между тях. После се обръща към Мици: – Ще ми е любопитно да видя какво ще ти хрумне и как ще се сработиш с новите колеги.
3 Itsy Bitsy Teeny Weeny Yellow Polka Dot Bikini – песен за срамежливо момиче, което носи прекалено открит бански на плажа. Написана през 1960 г. и изпълнявана от различни изпълнители. – б. пр.
4
ПОСОЛСТВОТО НА ВЕЛИКОБРИТАНИЯ, ВАШИНГТОН
Британското посолство се намира на по-малко от пет километра на северозапад от Белия дом, сред разкошен парк от южната страна на Морската обсерватория на САЩ и източно от „Дъмбартън оукс“, обновения център за византийски проучвания и ландшафтен дизайн.
Сградата, първата издигната на Ембаси роу, е със седем големи спални, всичките наречени на предишни британски посланици. Настоящият обитател, сър Оуен Гуин4, стои търпеливо в Стаята на Хауърд и Халифакс, докато камериерът му го облича. Всяка част от облеклото му е шита на ръка от опитни шивачи и внимателно прегледана от верния служител, преди господарят му да я облече.
От химическото чистене до закопчаването на последното копче – работа на камериера е да знае точно кой е изпрал, изгладил и доставил дрехите обратно. Но дори тогава строгата процедура съвсем не е завършила. Повечето дрехи минават през рентген, други се тестват за наличие на токсични вещества, а накрая всичко се проверява с ръчен скенер от горе до долу, за да е сигурно, че в плата не са зашити микроскопични проследяващи устройства.
– Бронята ви, сър.
– Благодаря, Джеймс.
Четиридесет и две годишният Оуен е потомък на стар род високи, широкоплещести и тъмнокоси уелсци. С ръста си от почти два метра посланикът на Нейно Величество в Америка трябва да изпълни сложен акробатичен номер, за да се напъха в предложеното му облекло. Въпреки че прилича на комбинация от дълъг долен мъжки клин и блуза, всъщност „бронята“ е уникална дреха, предназначена да се носи под другите и изработена по съвършена технология – фина мрежа от въглеродни атоми, които според производителите са „достатъчно силни, за да издържат тежестта на слон, балансиращ върху прът“. Посланикът обаче я носи не за защита от едри бозайници гимнастици, а като предпазно средство срещу куршуми и бомби.
– Удобно ли ви е, сър?
Погледът в топлите кафяви очи на Оуен издава факта, че не, не му е удобно.
Разнася се звън.
Плоският екран над вратата показва картина от осемте охранителни камери из цялата резиденция, включително от съседната стая, в която в момента един висок русокос мъж със сив костюм бута сребриста количка със закуската на посланика. Камериерът знае, че времето му е свършило.
– Нещо друго, сър?
– Опасявам се, че днес ще имам нужда от теб по-рано от обикновено – за прощалната благотворителна вечеря. Да кажем, около пет?
– Не е проблем, сър. Може ли да проявя дързостта да споделя нещо лично?
– Разбира се.
– Сигурен съм, че правителството на Съединените щати ще чувства остро липсата ви. Мисля, че извършихте невероятни неща по време на престоя си тук, сър, и за мен бе изключително удоволствие да ви служа. Заминаването ви ще остави огромна празнина.