Минават няколко секунди, преди да отпие глътка и да постави чашата на масичката. Издърпва салфетка от една розова кутия на цветя и издухва носа си.
Ирландеца е сигурен, че настинката е истинска. Но това не означава, че жената не е замесена в престъплението. Дори убийците и съучастниците им се разболяват от грип. Поглежда в бележника си.
– Телефонният секретар в магазина показва, че сте се обадили в събота около седем сутринта и сте казали, че сте болна и не можете да дойдете на работа.
Тя вдига кърпичката към носа си.
– През целия уикенд бях като парцал. Този грип направо ме уби. – Изведнъж трепва, ужасена от израза, който неволно е използвала. – Съжалявам. Какво е станало с господин Голдман?
Ченгето сканира душата ѝ. Тършува за скрити грехове. Грехове от типа „приятелка, която не издава престъплението на своето гадже“.
– Бил е убит в магазина.
Взира се в лицето ѝ за издайнически трепвания и наблюдава ръцете ѝ, докато споделя някои от обстоятелствата около убийството.
– Значи сте били болна в събота, но в петък сте били на работа. По кое време приключихте?
– Малко след четири. Той ме изпрати да си ходя заради настинката – обяснява Софи, хапейки несъзнателно ноктите на ръката си. – Беше много мило от негова страна.
Тонът на Ирландеца подсказва, че все още не е сигурен, че тя казва истината.
– Случи ли се нещо през деня, нещо по-различно, което да ви се стори необичайно, независимо в какво отношение?
Тя се колебае и продължава да гризе нокътя си.
– Каза, че му предстои някаква важна сделка. Предполагам, че ставаше дума за кръста, който купи.
– Какъв кръст? Нацистки? Нещо военно?
– Не. Господин Голдман беше евреин; не би докоснал нещо подобно. Кръстът беше християнски.
– Католически или православен?
Софи се надига от дивана.
– Нарисувах го.
Отива в спалнята и вади от чантата си голям скицник.
Ирландеца го взема и я поглежда подозрително.
– Защо сте го рисували?
Тя изглежда смутена.
– Господин Голдман го криеше от мен и това ме заинтригува. Но той е разсеян и ме изпрати до сейфа да взема нещо за един клиент. Там го видях. Зърнах го само за миг, но беше интересен, затова го нарисувах. Изглежда странно, не мислите ли?
Ирландеца не отговаря.
Беше пропуснал сейфа.
Не беше видял никъде нищо подобно. Беше претърсил щанда, стените, задните помещения, навсякъде.
– Казахте сейф – подвижен сейф ли имате предвид или каса в стена?
Софи се усмихва за първи път, откакто му отвори.
– Не сте успели да го откриете, нали?
– Не.
– Господин Голдман щеше да е доволен. Не е обикновен сейф. Вграден е в стената и е скрит зад старинния паркетен часовник.
6
САН МАТЕО, САН ФРАНЦИСКО
Рут Евърет полива дългата цветна леха в предния двор на двайсетакровото си ранчо. През искрящите с цветовете на дъгата водни пръски вижда старото комби на по-голямата си сестра, което се задава в началото на алеята и вдига зад себе си облаци прах.
Отношенията между двете винаги са били сложни – с възходи и спадове, и откакто Мици и децата ѝ се пренесоха при нея, спадовете бяха повече. Рут се надява скоро да си намерят собствен дом и двамата с Джак отново да си върнат спокойствието и усамотението.
И двете жени са наследили тъмната коса и хубавите ясноизразени скули на майка си, както и „формите на истинската женственост“, както се изразяват любезно в списанията. Само че Рут е с хубав тен, тренирано тяло и облекло, с което би се гордял всеки моден стилист, докато Мици често изглежда така, сякаш купува дрехите си от битака.
Рут наблюдава как старата кола спира в края на алеята и дългата опашка прах след нея се издига в безоблачното синьо небе. Сестра ѝ излиза и затръшва вратата на форда ненужно силно. Птичките се разлитат от клоните на дърветата, а ято пеперуди изоставя будлеята6.
Рут затворя жълтия накрайник на маркуча, докато сестра ѝ приближава.
– Е, как мина?
– Журито е избрано, скоро ще издадат присъдата – отвръща уморено Мици. – Има бивш свещеник с обсесивно-компулсивно разстройство по отношение на чистотата и реда, някаква италианска лъскава красавица, която си проси шамарите, и симпатично хлапе, което прави ужасно кафе.
Сваля старомодните си полицейски очила.
– Новата ми шефка е от онези с късите коси и властното отношение и сигурно ще ми разкаже играта.
– Не си ли прекалено предубедена?
– Да, вероятно. Надявам се да греша.
– Какво ще кажеш да отворя бутилка вино?