— Лий! — извика Лангдън. — Престани!
— Не, Робърт, няма да престана! Госпожице Нево, именно вашият инат е направил Ордена заложник през всички тези години. Вашият инат е попречил на дядо ви да ви обясни в какво положение се намира. Достатъчно време стоите на пътя на истината и аз няма да допусна това нито секунда повече! Ако можехте да си отворите очите дори само за миг, щяхте да разберете, че в момента дядо ви ни гледа отгоре и иска да ни помогнете да изпълним задачата, която той не е успял да довърши!
Очите на Софи заблестяха, сякаш сълзите й всеки момент щяха да рукнат, ала тя не се разплака.
— Застреляйте ме, ако трябва — отвърна на Тибинг младата жена. — Няма да оставя наследството на дядо си във ваши ръце.
„Добре.“ Кралският историк се прицели.
— Не! — извика Лангдън, вдигна ръка и се приготви да разбие криптекса в каменния под. — Ако дори само си помислиш за това, Лий, ще го хвърля.
Тибинг се засмя.
— Реми повярва на блъфа ти, но не и аз. Добре те познавам.
— Нима?
„Да. Трябва да поработиш върху изражението си, приятелю. Сега виждам, че лъжеш. Нямаш представа къде е отговорът на загадката.“
— Наистина ли, Робърт? Знаеш ли къде да търсиш паролата?
— Да.
Колебанието в очите на Лангдън бе мимолетно, но Лий го забеляза. Там имаше лъжа. Отчаян, смехотворен опит да спаси Софи. Тибинг изпита дълбоко разочарование от Робърт Лангдън.
„Аз съм самотен рицар, заобиколен от недостойни личности. И ще трябва сам да разшифровам ключовия камък.“ Сега Лангдън и Нево бяха заплаха за него… и за Гра ала. Колкото и мъчително да беше решението, той знаеше, че може да го вземе с чиста съвест. Единственият проблем бе да убеди американеца да остави ключовия камък на пода, за да приключат с тази игра.
— Знак за доверие — каза Тибинг и отпусна револвера. — Остави ключовия камък и ще поговорим.
Лангдън знаеше, че лъжата му е разкрита. Виждаше мрачната решителност на лицето на Тибинг и бе наясно, че времето им изтича. „Когато оставя криптекса, той ще убие и двама ни.“ Дори без да погледне Софи, можеше да усети, че сърцето й го умолява в безмълвно отчаяние. „Този човек не е достоен за Граала, Робърт. Моля те, не му давай ключовия камък. Каквото и да струва това.“
Професорът още преди няколко минути беше взел решение — докато бе стоял пред прозореца. „Спаси Софи. Спаси Граала.“ Едва не беше извикал: „Но не знам как!“
Минутите на обезверение бяха донесли със себе си яснота, каквато не бе изпитвал никога. „Истината е пред очите ти, Робърт. — Не знаеше откъде е дошло това откровение. — Граалът не те заблуждава, той зове само достойните.“
Той приклекна на няколко метра пред Лий Тибинг и внимателно отпусна криптекса на сантиметри от каменния под.
— Да, Робърт — прошепна Тибинг и се прицели в него. — Остави го.
Лангдън вдигна поглед към огромния купол, после сведе очи към насочения към него револвер.
— Съжалявам, Лий.
И с плавно движение скочи нагоре, замахна и хвърли криптекса към купола.
Лий Тибинг не усети как показалецът му натиска спусъка, ала револверът стреля с оглушителен гърмеж. Лангдън беше във въздуха и куршумът улучи пода в краката му. Разярен, англичанинът понечи да вдигне оръжието и да стреля пак, но разумът му го накара да вдигне поглед към купола.
„Ключовият камък!“
Времето сякаш замръзна, движенията се забавиха и целият свят на Тибинг се сви до летящия цилиндър. Той достигна върха на издигането си… за миг остана неподвижен… и се запремята надолу към каменния под.
Всички надежди и мечти на Лий с бясна скорост се приближаваха към края си. „Не бива да падне на пода! Мога да го хвана!“ Тялото му реагира инстинктивно. Пусна револвера, метна се напред, захвърли патериците си, протегна нагоре меките си гледани ръце и улови ключовия камък във въздуха.
Победоносно стиснал цилиндъра, Тибинг полетя към пода — ала падаше прекалено бързо. Протегнатите му ръце първи се удариха в каменните плочи и криптексът силно се блъсна в студения под. Чу се ужасяващо хрущене на стъкло.
Цяла безкрайна секунда Лий не можа да си поеме дъх. Проснат на земята, вперил поглед в мраморния цилиндър, той целият изстина. Разнесе се остра миризма на оцет и Тибинг усети, че по дланите му се стича студена течност.
Обзе го дива паника. „НЕ!“ Представи си разтварящия се вътре папирус. „Робърт, глупак такъв! Тайната е изгубена!“
Тибинг неудържимо се разрида. „С Граала е свършено. Всичко се провали.“ Смаян от постъпката на Лангдън, той се опита да отвори цилиндъра, да зърне поне за миг историята преди тя да бъде унищожена. За негово огромно удивление, когато завъртя краищата му, криптексът поддаде.