Выбрать главу

Седнал на задната седалка на таксито, Фаш затвори очи. „Остава ми да свърша още нещо преди да се прибера в Париж.“

В интензивното отделение на болницата „Парксайд“ беше слънчево.

— Смаяхте всички ни — усмихна се медицинската сестра. — Истинско чудо.

Епископ Арингароса немощно отговори на усмивката й.

— Винаги съм бил благословен.

Сестрата дооправи леглото му и го остави сам. Слънчевите лъчи топлеха лицето му. Предишната нощ бе най-черната в живота му.

Той унило се замисли за Сила, чийто труп бяха открили в парка.

„Моля те, прости ми, синко.“

Арингароса беше копнял Сила да участва в неговия величествен план. Предишната нощ обаче му се бе обадил Безу Фаш и го беше попитал за очевидната връзка на албиноса с убийството на монахинята в „Свети Сулпиций“. Епископът бе разбрал, че нощта е придобила ужасяващ обрат. Вестта за четирите нови убийства превърна ужаса му в мъка. „Какво си сторил, Сила?!“ Неспособен да се свърже с Учителя, той беше осъзнал, че е изолиран. „Използван.“ Единственият начин да спре тази страшна върволица от събития бе да признае всичко на Фаш и от този момент двамата заедно се бяха опитали да настигнат Сила преди Учителя да го убеди отново да убие някого.

Уморен до мозъка на костите си, Арингароса затвори очи и се заслуша в телевизионния репортаж за арестуването на един известен британски историк, сър Лий Тибинг. „Учителя, изобличен пред всички.“ Тибинг беше надушил плановете на Ватикана да отлъчи Opus Dei. И бе видял в Арингароса идеалната пионка за осъществяването на плана си. „В края на краищата кой друг би се хвърлил сляпо по дирите на Светия Граал, ако не човек като мен, който вече няма какво да губи? Граалът щеше да донесе огромно могъщество на всеки, който го притежава.“

Сър Лий находчиво бе запазил в тайна самоличността си — като бе имитирал френски акцент и набожност, той бе поискал в замяна единственото, от което нямаше нужда. Пари. Арингароса беше прекалено нетърпелив, за да заподозре нещо. Двадесетте милиона евро бяха нищожна цена в сравнение с Граала и парите на Ватикана му бяха свършили отлична работа. „Слепецът вижда онова, което иска да види.“ И най-голямото оскърбление, което им нанесе Тибинг — поиска парите в чекове, издадени от Банка Ватикана, та ако нещо се обърка, уликите да сочат към Рим.

— Радвам се да видя, че сте добре, ваше високопреосвещенство.

Арингароса позна дрезгавия глас, ала лицето бе неочаквано — сурово, с волеви черти, пригладена назад черна коса и дебела шия, която опъваше яката.

— Капитан Фаш? — Състраданието и загрижеността на капитана към състоянието на епископа предишната нощ бяха накарали Арингароса да си състави съвсем друга представа за него.

Полицаят се приближи до леглото и остави на стола до него познато тежко черно куфарче.

— Мисля, че това е ваше.

Арингароса погледна пълното с чекове куфарче и обзет от срам, незабавно извърна очи.

— Да… благодаря ви. — Замълча и нервно заопипва завивката, после продължи: — Много мислих, господин капитан, и трябва да ви помоля за една услуга.

— Разбира се.

— Семействата на хората в Париж, които Сила… — Епископът пак замълча и развълнувано преглътна. — Разбирам, че парите не могат да компенсират загубата, и все пак, ако сте така любезен да поделите съдържанието на това куфарче между тях… между семействата на убитите.

Фаш дълго го наблюдава с тъмните си очи.

— Добродетелен жест, ваше високопреосвещенство. Ще се погрижа желанието ви да бъде изпълнено.

Възцари се тежко мълчание.

По телевизията един строен френски полицай даваше интервю пред огромно имение. Фаш видя кой е и насочи вниманието си към екрана.

— Лейтенант Коле — с обвинителен глас каза една репортерка от Би Би Си. — Снощи вашият капитан публично обвини двама невинни в убийство. Робърт Лангдън и Софи Нево ще търсят ли отговорност от вашето управление? Този случай ще струва ли работата на капитан Фаш?