Робърт погледна двете красиво изваяни колони в отсрещния край на сградата. Бялата каменна дантела сякаш тлееше с червеникаво сияние на последните слънчеви лъчи, процеждащи се през западния прозорец. По левия стълб минаваха прости вертикални линии, докато по десния имаше сложни спирали. Софи тръгна натам. Лангдън забърза да я настигне. Когато се приближиха, тя смаяно закима.
— Да, сигурна съм. Виждала съм ги!
— Не се съмнявам, че си ги виждала, но не е задължително да е било тук.
Криптографката се обърна към него.
— Какво искаш да кажеш?
— Тези два стълба са най-често копираните архитектурни елементи в историята. Такива има по цял свят.
— Копия на „Рослин“ ли? — изненада се Софи.
— Не. Ако си спомняш, ти споменах, че самият „Рослин“ е копие на Соломоновия храм. Тези два стълба са същите като стълбовете пред Храма в Ерусалим. — Лангдън посочи левия. — Този се казва Воаз или „стълбът на зидаря“. Другият се казва Яхин или „стълбът на чирака“. — Той замълча за миг. — Всъщност почти във всеки масонски храм по света има такива стълбове.
Вече й беше разказвал за тесните исторически връзки на тамплиерите със съвременните тайни масонски братства, чиито основни степени чирак, калфа и майстор произхождаха от ранните дни на рицарския орден. В последното стихотворение на дядо й се споменаваше за майсторите, които украсили „Рослин“, както и за тавана на черквата, покрит с изображения на звезди и планети.
— Никога не съм била в масонски храм — без да откъсва очи от колоните, каза Софи. — Почти съм сигурна, че съм виждала тези стълбове тук. — Тя отново плъзна поглед наоколо, сякаш търсеше още нещо, което да събуди спомените й.
Останалите посетители вече си тръгваха и екскурзоводът с учтива усмивка се запъти към тях. Бе красив тридесетинагодишен мъж с шотландски акцент и пясъчноруса коса.
— Скоро ще затварям. Мога ли да ви помогна да намерите нещо?
„Например Светия Граал?“, помисли си Лангдън.
— Шифърът — внезапно възкликна Софи. — Тук има шифър!
Екскурзоводът се зарадва на ентусиазма й.
— Ами да, има, госпожо.
— На тавана — посочи тя. — Някъде… там.
Той се усмихна.
— Виждам, че не идвате за пръв път в „Рослин“.
„Шифърът“ — помисли си Лангдън. Беше забравил за тази легенда. Сред многобройните загадки на храма бе арка, от която стърчаха стотици каменни блокове. Върху всички блокове привидно безредно бяха изваяни символи и образуваха шифър с невъобразими мащаби. Някои смятаха, че той посочва входа на подземието под черквата. Други вярваха, че разказва истинската легенда за Граала. Не че имаше значение — криптографите от векове се опитваха да разшифроват значението му. Тръстът „Рослин“ до ден днешен предлагаше щедра награда за онзи, който разкрие тайния смисъл, ала шифърът си оставаше загадка.
— С удоволствие ще ви покажа…
Гласът на екскурзовода заглъхна.
„Първият ми шифър“ — помисли си Софи, докато се приближаваше сама като изпаднала в транс към арката. След като подаде палисандровото ковчеже на Лангдън, тя за миг забрави всичко за Светия Граал, Ордена на Сион и всички загадки от предишния ден. Когато стигна под свода и видя символите над себе си, спомените в миг я връхлетяха. Върна се в деня на първото си идване тук и това й навя странна неочаквана тъга.
Беше съвсем малка… беше около година след гибелта на семейството й. Дядо й я бе довел на кратка почивка в Шотландия. Бяха дошли да видят черквата „Рослин“ преди да се завърнат в Париж. Беше късно и храмът бе затворен. И все пак те бяха вътре.
— Хайде да се прибираме, grand-pére — уморена, помоли тя.
— Скоро, миличка, съвсем скоро. — Гласът му звучеше меланхолично. — Трябва да свърша само още нещо. Искаш ли да ме почакаш в колата?
— Пак ли ще правиш нещо, каквото правят само възрастните?
Той кимна.
— Бързо ще свърша. Обещавам.
— Може ли пак да разгадая гатанката на арката? Беше забавно.
— Не знам. Трябва да изляза навън. Няма ли да те е страх сама?
— Не, разбира се! — изпуфтя Софи. — Та тук дори не е тъмно!
Дядо й се усмихна.
— Добре тогава. — И я заведе при арката, която й бе показал по-рано.
Софи веднага се просна на каменния под, легна по гръб и се вторачи в символите на тавана.
— Ще разгадая гатанката преди да се върнеш!
— Тогава да се състезаваме. — Дядо й се наведе, целуна я по челото и тръгна към близката странична врата. — Няма да се отдалечавам много. Ще оставя вратата отворена. Ако ти потрябвам, само ме повикай. — Той излезе в сумрака навън.