Робърт посочи папируса в ръката й.
— В стихотворението на съпруга ви конкретно се споменава „Рослин“, само че се споменава и за острие и потир, които вардят Граала. А аз не забелязах такива символи.
— Острието и потирът ли? — попита Мари. — Как точно изглеждат те?
Лангдън разбираше, че тя си играе с него, но прие играта и с показалец начерта символите на дланта си.
— Това е острието — каза той и нарисува най-простата му „затворена“ форма. — Символизира мъжкото начало.
— И обратно — Лангдън нарисува втория символ. — Това е потирът, който представлява женското начало.
— Интересно — отвърна Мари. — И казвате, че сред стотиците символи в „Рослин“ не се срещат тези два триъгълника, така ли?
— Поне аз не ги видях.
— Ако ви ги покажа, ще поспите ли малко?
И преди Робърт да успее да отговори, Мари Шовел слезе от верандата и тръгна към черквата. Лангдън забърза след нея. Възрастната жена влезе в древната сграда, включи осветлението и посочи центъра на пода.
— Ето — острието и потира.
Професорът се втренчи в каменния под. Там нямаше нищо.
— Къде…
Мари въздъхна и тръгна по прочутата изтъркана в камъка пътека, същата, по която привечер Лангдън бе видял да минават туристите. Макар че видя гигантския символ, той все още не разбираше.
— Но това е само Соломоновият пе..
После онемя.
Острието и потирът.
Съчетани в едно.
Соломоновият печат… съвършеният съюз на мъжкото и женското начало… символът на светая светих… където се смятало, че живеят мъжкото и женското божество Яхве и Шекина.
Трябваше му малко време, за да успее да отвори уста.
— Значи стихотворението наистина сочи към „Рослин“. Идеално.
Мари се усмихна.
— Очевидно.
Значението на всичко това го вледени.
— Значи Светият Граал е в подземието, така ли?
Тя се засмя.
— Само духом. Една от най-древните задачи на Ордена беше някой ден да върне Розата в родната й Франция, където да намери вечен покой. Векове наред я влачеха из страната, за да е в безопасност. Абсолютно недостойно. Когато Жак стана велик магистър, целта му беше да я върне във Франция и да й построи гробница, достойна за царица.
— И успя ли?
Лицето й стана сериозно.
— Като имам предвид какво направихте за мен днес, господин Лангдън, и като уредник на тръста „Рослин“, мога да ви кажа, че Граалът вече не е тук.
Той реши да не отстъпва.
— Но ключовият камък трябва да води до мястото, където е скрит Светият Граал. Защо води в „Рослин“?
— Може да не разбирате значението му. Не забравяйте, че Граалът понякога е измамен. Както и покойният ми съпруг.
— Нима може да е по-ясен? Намираме се над подземие, белязано с острието и потира, под таван със звезди, заобиколени от чудесата на майсторите зидари. Всичко предполага „Рослин“.
— Добре, дайте да видя това загадъчно стихотворение. — Мари разви свитъка и решително прочете стиховете на глас:
— Под Розлин тя е скрита най-подир, над нея варди острие с потир. От майстори покрита с чудеса, почива тя под звездни небеса.
Тя помълча няколко секунди, после на устните й се изписа многозначителна усмивка.
— Ах, Жак.
Лангдън я наблюдаваше въпросително.
— Вие разбирате ли го?
— Както свидетелства подът на черквата, господин Лангдън, има много начини да виждаш прости неща.
Той се замисли. При Жак Сониер всичко беше двусмислено, и все пак не можеше да се сети за друго значение. Мари уморено се прозя.
— Ще ви призная нещо, господин Лангдън. Официално никога не са ми съобщавали местонахождението на Граала. Но все пак аз бях омъжена за човек с огромно влияние… и моята женска интуиция е много силна. — Лангдън понечи да каже нещо, но тя продължи: — Съжалявам, че след толкова много усилия ще трябва да си тръгнете от „Рослин“, без да узнаете отговора. И все пак нещо ми подсказва, че накрая ще намерите онова, което търсите. Някой ден ще ви осени. — Възрастната жена се усмихна. — И вярвам, че можете да пазите тайна.
На прага се чуха стъпки.
— Изчезнахте — каза Софи.
— Тъкмо се прибирах — отвърна баба й и се приближи към нея. — Лека нощ, принцесо. — Целуна я по челото. — Не дръж господин Лангдън до много късно.
Робърт и Софи я проследиха с поглед, докато се отдалечаваше към каменната къща. Софи се обърна към него. Очите й плуваха в сълзи.
— Не очаквах точно такъв край.