За изненада на Лангдън, жената се приближи право към него и учтиво протегна ръка.
— Мосю Лангдън, аз съм агент Нево от криптографския отдел на ЦУКП. Приятно ми е да се запознаем.
Робърт стисна меката й ръка и за миг се почувства хипнотизиран от погледа й. Очите й бяха масленозелени — проницателни и ясни.
Фаш гневно си пое дъх. Очевидно се готвеше да се впусне в укорна тирада.
Тя обаче бързо се обърна и го изпревари.
— Капитане, моля да ме извините, че се натрапвам, но…
— Ce n’est pas le moment!25 — процеди Фаш през зъби.
— Опитах се да се свържа с вас по телефона — като че ли от любезност към Лангдън, продължи на английски Софи. — Но мобифонът ви беше изключен.
— Нарочно го изключих — изсъска капитанът. — Разговарям с господин Лангдън.
— Разшифровах числовия код — хладно съобщи тя. Професорът усети, че пулсът му се ускорява от вълнение. „Разшифровала е кода?“
Фаш видимо се колебаеше как да реагира.
— Преди да ви обясня, имам спешно съобщение за господин Лангдън — каза Софи.
На лицето на полицая се изписа загрижено изражение.
— За господин Лангдън ли?
Тя кимна и отново се обърна към Робърт.
— Трябва да се свържете с американското посолство, господин. Лангдън. Имат съобщение за вас от Щатите.
Лангдън се изненада и възбудата му разшифроването на кода отстъпи мястото си на внезапна тревога. „Съобщение от Щатите ли?“ Опита се да си представи кой може да го търси. Беше ерган и само родителите му и неколцина колеги знаеха, че е в Париж.
— Американското посолство ли? — подозрително попита Фаш. — Как са разбрали, че господин Лангдън е тук?
Софи сви рамене.
— Явно са потърсили господин Лангдън в хотела и портиерът им е съобщил, че е заминал с агент от ЦУКП.
— И от посолството са се свързали с криптографския отдел на ЦУКП, така ли?
— Не, господине — твърдо отвърна Софи. — Когато се обадих в телефонната централа на управлението в опит да ви открия, там имаше съобщение за господин Лангдън и ме помолиха да го предам, ако ви намеря.
Фаш свъси вежди, отвори уста да каже нещо, ала Софи вече се беше обърнала към американеца.
— Господин Лангдън, това е телефонният номер на вашето посолство, на който трябва да се обадите колкото се може по-скоро — каза тя, извади от джоба си листче и му го подаде. Гледаше го напрегнато. — Позвънете им, докато аз обяснявам кода на капитан Фаш.
Робърт погледна листчето. На него беше написан парижки телефон и вътрешен номер.
— Благодаря — вече сериозно обезпокоен, отвърна той. — Къде мога да намеря телефон?
Софи понечи да извади мобилния си телефон, ала Фаш й даде знак да не го прави. Капитанът приличаше на Везувий мигове преди да изригне. Без да откъсва поглед от нея, той извади собствения си мобифон и го протегна на Лангдън.
— Тази линия е сигурна, господин Лангдън. Можете да я използвате.
Гневът на французина към младата жена озадачаваше Робърт. Той неохотно взе телефона. Фаш незабавно отведе Софи няколко крачки настрани и тихо започна да я мъмри. Обзет от все по-силна неприязън към него, Лангдън се извърна от странния сблъсък и включи мобифона. После погледна листчето и набра номера.
Чу звънене. Веднъж… втори път… трети… Накрая се свърза.
Очакваше да отговори телефонистка, но се оказа телефонен секретар. Странно, гласът му бе познат. Беше на Софи Нево.
— Bonjour, vous êtes bien chez Sophie Neveu — каза гласът. — Je suis absente pour le moment, mais…26
Объркан, той ce обърна към младата жена.
— Извинете. Струва ми се, че сте ми дали…
— Не, това е верният номер — сякаш очаквала смущението му, бързо го прекъсна Софи. — Посолството има автоматична телефонна система. Трябва да наберете вътрешния код, за да получите съобщението си.
Лангдън зяпна.
— Но…
— Трицифреният номер на листа, който ви дадох.
Професорът отвори уста, за да й обясни странната грешка, но Софи го стрелна с поглед и зелените й очи му пратиха пределно ясно послание.
„Не задавай въпроси. Просто го направи.“ Озадачен, той набра вътрешния номер: 454. Съобщението на Софи незабавно прекъсна и той чу електронен глас да казва на френски:
— Имате едно ново съобщение. — Очевидно 454 беше нейният код за дистанционен достъп до телефонния й секретар.