„Ти си бял като призрак — присмяха му се затворниците, когато надзирателите го въведоха вътре, гол и замръзнал от студ. — Mira el espectro!27 Може би призракът ще мине през тези стени!“ За десет години плътта и душата му повехнаха и накрая той разбра, че е станал прозрачен.
„Аз съм призрак.
Аз съм безтегловен.
Yo spy un espectro… pallido como un espiritu…“28
Една нощ призракът ce събуди от крясъците на други затворници. Не знаеше каква невидима сила разтърсва пода, на който спеше, нито чия могъща ръка събаря мазилката в каменната му килия, но когато скочи на крака, един грамаден камък се стовари точно на мястото, на което беше лежал. Погледна нагоре и видя, че в стената има дупка и че през нея се вижда нещо, което не бе зървал от над десет години. Луната.
Докато земята продължаваше да се разтърсва, призракът се провря през тесния тунел и се спусна по голия планински склон в гората. Тича цяла нощ, все надолу, обезумял от глад и изнемога.
Почти в безсъзнание, призори се озова на една просека, през която минаваше железопътна линия. Ходеше като насън. Тръгна по релсите, видя един празен товарен вагон и се вмъкна в него, за да си почине. Когато се събуди, влакът се движеше. „Откога? Накъде? — Остра болка го прониза в корема. — Умирам ли?“ Отново заспа. Този път го събудиха. Някой викаше, бъхтеше го, накрая го изхвърли от вагона. Окървавен, той се заскита из покрайнините на някакво селце в напразно търсене на храна. После, когато не му останаха сили да направи нито крачка повече, легна край пътя и изгуби съзнание.
Постепенно го обгърна, светлина и призракът се зачуди откога е мъртъв. „От един ден? Три?“ Нямаше значение. Леглото му бе меко като облак, въздухът сладостно ухаеше на свещи. Иисус беше там и го гледаше. „Тук съм — каза му Той. — Камъкът беше изваден и ти се прероди.“
Пак заспа и пак се събуди. Мислите му бяха замъглени. Никога не бе вярвал в рая и все пак Иисус го наблюдаваше. До леглото му се появи храна и призракът я изяде, почти усещайки материализиращата се по костите му плът. Отново заспа. Когато се събуди, Иисус продължаваше да му се усмихва и да му говори. „Спасен си, синко. Блажени онези, които тръгнат след Мене.“ Той пак заспа.
Стресна го мъчителен вик. Призракът скочи от леглото и със залитане тръгна по коридора към мястото, откъдето се носеха крясъците. Влезе в кухнята и видя едър мъж да бие по-дребен. Без да знае защо, призракът сграбчи здравеняка и го блъсна в стената. Мъжът избяга и го остави надвесен над тялото на млад свещеник. Носът на свещеника беше разбит. Призракът го вдигна и го занесе на една кушетка.
— Благодаря ти, приятелю — на завален френски каза свещеникът. — Пожертвуванията са изкушение за крадците. Ти бълнуваше на френски. Знаеш ли испански?
Призракът поклати глава.
— Как се казваш? — продължи на лошия си френски свещеникът.
Призракът не си спомняше името, което му бяха дали родителите му. Беше чувал само подигравките на надзирателите в затвора.
Свещеникът се усмихна.
— No hay problema.29 Аз съм Мануел Арингароса. Мисионер от Мадрид. Пратен съм тук да построя черква на Obra de Dios.30
— Къде съм? — Гласът му прозвуча кухо.
— В Овиедо. Северна Испания.
— Защо съм тук?
— Намериха те на стълбището пред вратата ми. Беше болен. Аз те храних. Тук си от много дни.
Призракът се вгледа в младия си спасител. Бяха минали години, откакто някой бе проявявал доброта към него.
— Благодаря, отче.
Свещеникът докосна разкървавените си устни.
— Аз трябва да ти благодаря, приятелю.
Когато на сутринта призракът се събуди, светът беше много по-ясен. Той погледна разпятието на стената над леглото си. Макар че Иисус вече не му говореше, неговото присъствие му действаше успокоително. Призракът седна и с изненада откри изрезка от вестник на нощното шкафче. Статията бе на френски, отпреди седмица. Когато я прочете, се уплаши. В нея се разказваше за земетресение в планината, разрушило затвор и освободило голям брой опасни престъпници.
Сърцето му се разтуптя. „Свещеникът знае кой съм! — От много време не бе изпитвал такива чувства. Срам. Угризение. И страх да не го заловят. Той скочи от леглото. — Къде да бягам?“
— Деяния на Светите апостоли — чу се глас от прага. Призракът уплашено се обърна.
Младият свещеник влезе в стаята. Усмихваше се. Носът му бе непохватно бинтован. Държеше Библия.
— Намерих ти френска Библия. Главата е отбелязана.
Призракът колебливо взе книгата и я отвори на означената от свещеника глава. Деяния 16.
Началните стихове разказваха за затворник на име Сила, който лежал гол и пребит в килията си и пеел химни във възхвала на Бога. Когато стигна до двадесет и шести стих, призракът смаяно ахна.