„… Изведнъж биде голям трус, тъй че тъмничните основи се поклатиха; веднага всички врати се отвориха…“
Свещеникът топло се усмихна.
— Щом нямаш друго име, приятелю, отсега нататък ще те наричам Сила.
Призракът само кимна. „Сила. — Бяха му дали плът. — Казвам се Сила.“
— Време е за закуска — рече свещеникът. — Ще имаш нужда от сили, ако искаш да ми помогнеш да съградя този храм.
На девет хиляди метра над земята самолетът на „Алиталия“ попадна в турбулентна зона и се разтърси. Пътниците нервно се разшаваха. Епископ Арингароса не усети нищо. Мислите му бяха отправени в бъдещето на Opus Dei. Нямаше търпение да узнае как се развиват нещата в Париж и му се искаше да може да се обади на Сила. Ала не можеше. Учителя се беше погрижил за това.
— Заради собствената ти безопасност — на английски с френски акцент бе пояснил той. — Достатъчно разбирам от електронни комуникации, за да съм наясно, че могат да се подслушват. Последиците ще са катастрофални за теб.
Арингароса знаеше, че е прав. Учителя очевидно беше извънредно предпазлив човек. Още не му бе разкрил самоличността си, но беше доказал, че е способен да ръководи. В края на краищата някак си се бе сдобил с невероятно секретни сведения. Имената на четиримата най-важни членове на братството! И този, и някои други успехи бяха убедили Арингароса, че Учителя наистина е способен да спечели удивителната награда, която твърдеше, че е в състояние да намери.
— Подготвил съм всичко — беше казал той. — За да успее планът ми, няколко дни Сила трябва да отговаря само пред мен. Двамата няма да поддържате връзка. Аз ще го търся по сигурни канали.
— Ще се отнасяте ли към него с нужното уважение?
— Човек на вярата не заслужава друго.
— Разбирам. Със Сила няма да се чуваме, докато не приключи всичко.
— Правя го, за да запазя в тайна имената ви. И заради своите инвестиции.
— Какви инвестиции?
— Ако нетърпението ти да вървиш в крак с прогреса те прати в затвора, епископе, няма да можеш да ми платиш хонорара.
Арингароса се усмихна.
— Основателен аргумент. Желанията ни съвпадат. Бог с вас.
„Двайсет милиона евро — загледан през илюминатора на самолета, си помисли епископът. Приблизително същата сума в щатски долари. — Оскъдно подаяние за нещо толкова могъщо.“.
Обзе го абсолютна увереност, че Учителя и Сила няма да се провалят. Парите и вярата бяха силен мотив.
11
— Une plaisanterie numérique? — Фаш беше побеснял и смаяно зяпаше Софи Нево. — Числова шега? Вашето професионално мнение за кода на Сониер е, че е някаква математическа шега, така ли?
Фаш не можеше да проумее безочието на тази жена. Не само че без разрешение се бе натрапила, но сега се опитваше да го убеди, че в последните мигове от живота си Сониер се е вдъхновил от някакво математическо остроумие?!
— Този код е абсурдно прост — поясни тя. — Жак Сониер трябва да е знаел, че веднага ще го разберем. — Агент Нево извади някакъв лист и го подаде на Фаш. — Ето дешифровката.
Капитанът я погледна.
1-1-2-3-5-8-13-21
— Това ли е? — изсумтя той. — Просто сте подредили числата във възходящ ред!
Софи наистина имаше дързостта самодоволно да се усмихне.
— Точно така.
Фаш понижи глас и гърлено изръмжа:
— Агент Нево, нямам представа какво ще постигнете с това, но ви съветвам да го направите бързо. — Той тревожно хвърли поглед към Лангдън, който стоеше до тях, притиснал телефона към ухото си, очевидно заслушан в съобщението от американското посолство. Ако се съдеше по пепелявото му лице, новината бе лоша.
— Господин капитан, числовият ред, който държите, случайно е една от най-известните математически прогресии в историята — с опасна предизвикателност отвърна тя.
Фаш изобщо не бе подозирал, че съществуват математически прогресии, които могат да се нарекат „известни“, и определено не му допадаше безцеремонният й тон.
— Това е прогресия на Фибоначи — заяви младата жена и кимна към листа в ръката на капитана. — Прогресия, в която всяко число е равно на сбора от двете предишни.
Полицаят разгледа числата. Наистина, всяко от тях беше равно на сбора от двете предишни, и все пак не можеше да си представи какво отношение има всичко това към смъртта на Сониер.
— Леонардо Фибоначи е математик от тринайсети век, създател на този числов ред. Не може да има никакво съмнение, че всички числа, които Сониер е написал на пода, представляват прочутата прогресия на Фибоначи.
Фаш я изгледа.
— Добре, щом не може да е съвпадение, кажете ми защо го е направил Жак Сониер. Какво е искал да каже? Какво означава това?